Глава 69

229 33 4
                                    

Джисънг остана на стълбите още известно време. Не можеше да си тръгне, след като знаеше, че Чонло е зад тази врата. Усещаше болката, която изпитва и се мразеше, че причината бе той. Копнееше да го утеши, да му обясни всичко и да му каже колко много съжалява, но беше твърде късно. Трябваше да мисли за това по-рано, когато все още имаше шанс. Чонло не искаше да го вижда, нито да говори с него. Кой знае какво си мислеше.

След половин час, прекаран пред апартамента на Джено, Джисънг най-после събра смелост да си тръгне. Беше се надявал, че той поне ще му позволи да говорят, но и това не се случи. Какви надежди хранеше изобщо? Беше пълен глупак. Нарани най-ценния си човек и се молеше само той да му просто, дори да не се случеше веднага.

***

След като Чонло малко се успокои, Джено му предложи да гледат някакъв филм. Не избраха романтичен нарочно и си пуснаха екшън, който да разсее мислите на дребното момче. Когато филмът приключи, Джемин го извика да му помогне с правенето на вечерята. Файтър се мотаеше в краката им, скимтеше жално, молейки за внимание, докато накрая Джено не го грабна да го мачка с любов. Правеха всичко възможно, за да накарат Чонло да се усмихне малко.

Той им беше много благодарен за усилията и оценяваше всяко нещо, което правеха за него. Налагаше си да се усмихва заради тях и опитите им, а и с Файтър наоколо нямаше начин човек да е намръщен.

- Хьонг - Чонло го погледна по средата на вечерята, - сетих се нещо.

- Какво? - Джемин тъкмо дъвчеше.

- Беше споменал, че искаш да ми кажеш нещо за брат ми. Какво беше?

Ръката на Джемин застина във въздуха, когато щеше да поднесе нов залък към устата си. Спогледа се с Джено, израженията им изведнъж помръкнаха.

- Да, всъщност има нещо - кимна той и бавно върна ръка на масата - но нека го оставим за утре.

- Кажи ми сега - настоя Лоло.

- Не - отказа Джемин. - Събра ти се твърде много. Обещавам да ти кажа, просто ще го оставим за утре.

- Нещо лошо ли е?

- Не мога да го оприлича - призна той. - Но те касае. Не се тревожи, обещавам, че ще говорим за това.

- Добре тогава - примири се по-малкият. - Ще почакам.

- Кога искате да изведем Файтър на разходка? - Джено се намеси в разговора и смени темата. - След вечеря или малко по-късно?

A demon among menWhere stories live. Discover now