A demon among men

Епилог

- Какво ще правиш утре? - попита Янг, докато Чонло бършеше плота.

- Имам планове. Защо?

- Надявах се да излезем - нацупи се той. - Никакво внимание не ми обръщаш.

- Съжалявам - засмя се Чонло и остави една чаша в мивката. ЯнгЯнг беше от другата страна на бар плота. - Нека излезем другата седмица.

- Добре, но без да го отлагаш - предупреди го колегата му.

- Няма, няма. Ще се разберем.

- Супер! - възкликна Янг, сетне погледна телефона си. - Обаче трябва да тръгвам. Таксито ми дойде.

- Почини си хубаво - Лоло му помаха, докато той вече се бе отправил към изхода.

След като се върна от краткото си пътуване,Чонло искаше да продължи работа в бара на Сиченг. Изненада се, че той го прие отново, тъй като последния път си бе тръгнал без да каже нищо. Радваше се, че шефа му е толкова разбран човек, но не смяташе да пропилява шанса си сега. Този път щеше да се задържи за повече време.

Месеците, които прекара сам, му се отразиха добре. Не беше същото като времето, когато тепърва дойде в Сеул с брат си, тогава беше изцяло сам и не по своя воля. Беше му трудно. Докато сега предпочете да се усамоти, да помисли, да разбере кой е всъщност и какво иска. Не се обади на никого и след като остана няколко дни в дома на Джено, сметна за редно да не му се пречка повече и замина. Взе малко багаж и просто потегли без определена посока. Беше хубаво. Не искаше да оставя Джено сам в такъв момент, но виждаше, че той също има нужда да е насаме със себе си.

Имаше дни, в които изпитваше силно желание да се обади на Джисънг, но не го направи. Нямаше съмнение в това колко влюбен беше в него, но му трябваше това пространство. Малко да се откъсне.

Сега, когато отново бяха заедно, беше най-щастливият човек на света. Мина почти година, откакто се събраха и месеците сякаш летяха. Разбираха се повече от чудесно, нямаше никакви дразги, никакви тайни. Джисънг му казваше всичко, разказваше му как е минал деня му, помагаше му в къщната работа, правеше всичко за него и то без да се оплаква. Чонло от своя страна му сподели къде е бил, какви открития е направил за себе си и защо е решил да се върне. Каза му също за колебанието си дали изобщо да се върне тук, но и че сега не съжалява за взетото решение. Беше наистина щастлив.