A demon among men

Глава 36

- Какво каза? - поиска да се убеди Чонло, все още с отворена уста.

- Казах, че съм ти братовчед. Част от семейството ти.

След като преодоля първоначалния си шок, Лоло поклати глава отрицателно, нямаше как да е истина.

- Не ти вярвам - той отстъпи назад, но го погледна твърдо. - Лъжеш.

- Не те лъжа! - Лукас направи крачка напред, карайки го още веднъж да отстъпи. - Познавах теб, както и Ронджун, и...

- От къде знаеш името на брат ми?

- Помисли малко - Лукас смъкна ръцете си. - Няма как да го знам, ако не го познавам.

- И очакваш да ти повярвам?! - Дребното момче се изсмя. - Няма как да стане! 

- Трябва да ми повярваш! - настоя Юкхей. - Да, имаш право да се съмняваш, но...

- Ти ме преследваше! - напомни Лоло. - Идваше в бара и после на летището...

- Така е - съгласи се Лукас, - но нямах избор. Трябваше да те следя, за да те предпазя.

- Какви глупости говориш?

- Очаквах, че ще водим този разговор в някое кафене, а не тук - той опита да се пошегува. - Напълно те разбирам защо не ми вярваш. Но ти казвам истината, Лоло. Майките ни бяха сестри, а ние сме първи братовчеди. Дори съм готов да направя кръвен тест, за да те убедя.

Чонло все още асимилираше тази информация. Гледаше го изумено, сякаш това момче не го бе преследвало преди няколко месеца. Понятие си нямаше до колко това е истина, но сърцето му ускори ритъм и в душата му се прокрадна надежда. Член на семейството му? Братовчед? Който е познавал и него, и Ронджун? До колко това можеше да е възможно?

Русокосият се облекна на стената, опитвайки да си поеме дъх. Главата го заболя от усилието на смели всичко чуто и да го анализира. Какво, по дяволите? 

Лукас забеляза, че няма да могат да продължат разговора, затова поиска телефона му. Чонло като в мъгла му го подаде, извадил го от джоба си. По-високият вкара номера си вътре и звънна на собствения си телефон, след което му го върна.

- Знам, че е малко неочаквано - поде той, отпуснал рамене, - но ти казвам истината. Това е номерът ми. Обади ми се, когато сметнеш за правилно.

Чонло взе телефона си обратно с треперещи пръсти.

- Ще чакам - добави Лукас, усмихна му се леко и напусна стаичката.