A demon among men

Глава 101

Мълчанието в колата беше тягостно. Възрастната жена на пасажерското място гледаше през прозореца, потънала в мислите си.

- Дали не беше прекалено да го слагаме в багажника? - притесни се тя.

- Не, той е добре.

- Но...

- Чонло е добре - натърти събеседникът й. - За какво мрънкаш толкова?

- Просто се чудя дали ще си изпълниш обещанието.

- Казах ти вече. Договорихме се.

- Така е, но...

- Не ми вярваш ли? - подсмихна се той.

- Ти си демон. Нормално е да не ти вярвам.

- Но все пак беше толкова отчаяна, че да стигнеш до мен - напомни той.

- Нали няма да нараниш момчетата? - попита отново тя и го погледна.

Пътят пред тях сякаш беше безкраен, вече се бе стъмнило и пътуваха от няколко часа.

- Няма. Е, поне Ронджун.

- Какво значи това?

- Не го мисли. Чонло също ще е при теб, след като приключа с него.

- И ще върнеш...

- Да - въздъхна раздразнено той. - Ще върна баща им.

Жената стисна ръце в скута си. Пътуваха в не особено нов джип, задигнат от момчето на един паркинг. Махнаха всички ненужни неща от багажника, който беше доста широк, и натикаха тялото на Чонло вътре. Изпаднал в безсъзнание, русокосият не се съпротивлява и не отне много време. За всеки случай му вързаха ръцете и глезените, за да не се свести по пътя.

Жената не разбираше защо пътуват с кола, макар да й беше обяснено. До Китай имаше още доста път, но Ронджун, или по-точно онова, което беше в него, настоя да се придвижат по този начин.

Най-после планът им работеше.
Най-после щеше да постигне това, което чакаше с години. Най-после имаха някакъв напредък, след като демонът се бе хранил толкова време. Демонът сред хората.

***

Докато бяха в библиотеката, момчетата загубиха представа за времето. Джемин усилено се противи до момента, в който стигнаха пред сградата и тогава се умълча. Не искаше да излага нито себе си, нито Джено.

Джено изтика количката му до една от масите с компютри и отиде до рецепцията за повече информация. Насочиха го към кои рафтове и автори да гледа, той благодари и се загуби сред множеството книги. Докато търсеше, Джемин го наблюдаваше от мястото си. Нямаше да лъже, не искаше да го загуби. Сърцето го болеше само от мисълта за това, но нямаше как да го закове за себе си. Нямаше как да го обвърже с такава отговорност, затова беше по-добре да...