A demon among men

Глава 100

- Ще ми кажеш ли защо се изнерви толкова преди малко? - попита Джено, докато си сменяше тениската. Двамата бяха в спалнята, а другите излязоха преди няколко минути.

- Не съм се изнервил - отрече Джемин и отмести очи от привлекателния му торс.

- Да бе. Това го кажи на някой друг. - Джено побърза да сложи блузата си. - Заради Ронджун ли?

- Просто се чудя защо го защитаваш толкова упорито.

Чернокосият си каза да е търпелив. Седна на леглото, за да е на неговото ниво и го погледна.

- Защото знам, че това не е той.

- Знам какво си изпитвал към него - каза Джемин, не успявайки да се въздържи.

Джено замълча за няколко минути.

- Още ли го обичаш? - Нана се помъчи да игнорира горченето при изричането на този въпрос.

- Не. Не съм го обичал, аз просто... Беше само симпатия.

- Дори не си го познавал.

- Какво си мислиш, Нана? - Джено се подпря с лакти на коленете си. - Ама честно.

- Мисля си, че го защитаваш, защото още изпитваш нещо към него.

- Влюбен съм в теб и не виждам никакъв смисъл да ревнуваш - той протегна ръка и погали лицето му. - Ронджун беше... И аз не знам. Както казах, бяха само симпатии. Мога да разгранича симпатия от влюбване.

- Знам.

- Ами тогава? Защо се съмняваш? 

Джемин сви рамене, сякаш вече нямаше за какво да се хване.

- Обичам теб - добави Джено, - и ако трябва, ще ти го казвам по двеста пъти на ден.

- Няма нужда.

Джено се усмихна леко, поизправи се и го целуна.

- Не ревнувай - каза, след като се отдръпна.

- Не ревнувам.

- Много си сладък.

Джемин не можа да скрие усмивката си.

- Трябва да вървиш. До библиотеката.

- Ти идваш с мен.

- Какво? Не.

- Не се противи.

- Джено, няма да изляза навън, камо ли на обществено място. Забрави.

- Ще дойдеш с мен, така ще стане по-бързо.

- Просто не искаш да ме оставяш сам, нали?