A demon among men

Глава 92

- Искаш ли да те закарам? - попита Джисънг, докато го изпращаше.

- Не, няма нужда.

- Късно е, а и арузериите...

- Ще внимавам, Сънг. А и не сме ги виждали наоколо.

- Не сме сигурни, че са си отишли - той сви рамене.

Чонло върза връзките на обувките си и се изправи, усмихвайки му се леко. Джисънг се беше подпрял на стената, скръстил ръце пред гърдите си.

- Ще се оправя, наистина. Не искам да те занимавам.

- Не ме занимаваш. Държа да те закарам.

- Стига. Ще се справите ли тук?

- Така мисля.

Очите им се срещнаха и Чонло усети как краката му омекват. Спомни си за целувката от онзи ден и колко добре се почувства, че е в ръцете му отново. Но още не беше решил какво да прави. Отключи вратата, след като си взе нещата и прекрачи прага, Сънг побърза да го последва, като положи ръка на рамката на вратата.

- Ще тръгвам сега - съобщи Лоло, но не бързаше.

- Добре - кимна той, въпреки че не искаше да го пуска.

Гледаха се в очите, докато дребното момче не се загуби в неговите и вече беше късно да спре усмивката си.

- Защо ме гледаш така? - попита то, дори да знаеше отговора.

- Как те гледам?

- Толкова... влюбено.

Имаше нещо в очите на Джисънг, което го караше да се разтапя. Нещо познато. Той го гледаше с обожание, с внимание, с любов. Както го гледаше преди.

- Защото съм влюбен в теб, Лоло - каза тъмнокосият, макар че беше очевидно. - Много при това.

Сърцето на Чонло пощуря и той сведе глава засрамено. Напрежението между тях се беше уталожило, говореха си нормално. Чонло не се чувстваше толкова отбранително в негово присъствие и това го успокояваше до някаква степен.

Джисънг направи крачка напред и повдигна брадичката му с два пръста. Усмихна му се решително, като се наведе и предпазливо сля устните им. Не беше нахален, просто искаше да усети допира му отново и да му покаже, че думите му са истински. За негова изненада Чонло му отвърна и целувката беше толкова нежна и бавна, че накара и двамата да настръхнат.