A demon among men

Глава 76

Чонло реши първо да мине през апартамента на Джено, тъй като се сети, че бе оставил Файтър самичък. Имаше още около два часа до започване на работа, но искаше да си проясни мислите. Хвана такси и след известно време пристигна, качвайки се бързо до горе. Отключи, веднага посрещнат от малкият ротвайлер, който беше щастлив, че някой най-после се е прибрал.

- Здравей, мъник - поздрави го Чонло, затваряйки вратата след себе си. Наведе се, за да му даде малко внимание. Файтър подскачаше напред-назад и въртеше опашка развълнувано.

Чонло си поигра малко с него, след което влезе в банята, за да се освежи. Изглеждаше ужасно. Може би трябваше да се преоблече, но единствените дрехи, които имаше у себе си, бяха онези в сака му. Смени 3/4 панталоните си с леки дънки, тъй като можеше да стане хладно през нощта. А и в бара климатика работеше на студено, така че нямаше да е проблем.

Закопча повода на кучето към каишката му и заедно излязоха. Имаше намерение да го разходи в близкия парк. Сега поне не беше толкова топло, а и палето трябваше да си свърши работата навън. Цял ден бе заключено в апартамента.

Чонло бе потънал в мисли, докато се разхождаха. После щеше да го върне и той отново щеше да бъде сам, но не можеше да го вземе със себе си в бара. Музиката там беше прекалено силна и щеше да го стресира.

Още осмисляше станалото днес. Прекалено много неща се струпаха наведнъж. Инцидента с Джемин, новината, че за момента е парализиран. Истина ли беше? Как ли го приемаше той? Сигурно му беше много тежко. Сутринта, когато излизаше за работа, беше толкова щастлив, усмихваше се така, както Чонло не го бе виждал да се усмихва скоро. Джемин беше един от най-красивите хора, които някога бе срещал. Макар че не помнеше миналото си, но то не беше фактор.

Миналото му...

Вярно, беше се отказал от него. Вече окончателно. Не искаше да знае нищо за него, нито за брат си или семейството си. Онези го бяха лъгали достатъчно, нямаше желание да се забърква в нещо такова отново. Ако спомените му се върнеха, добре, поне щяха да се върнат сами.

Сети за онзи сън, в който Джемин беше разпнат на високия кръст. Дали това не беше някакъв знак? Дали нещо не му подсказа, че това ще се случи? Определено беше странно.

Мислите му се насочиха към Лукас по някаква причина. Неволно вдигна ръка към челото си, още имаше лепенка на веждата. Може би вече трябваше да я махне. Неприятно чувство се надигна в гърдите му, когато се върна в онази къща и си спомни обезумелите очи на старата жена, която го молеше да не си тръгва. Защо беше толкова упорита? Какво искаше от него? Чонло се боеше от нея. Имаше нещо необичайно в държанието й, сякаш беше обсебена. Трябваше първо да провери за какво става въпрос, да проучи. Но беше твърде наивен. Джисънг беше прав, като му каза да не се доверява толкова лесно.