Глава 32

224 39 10
                                    

Джисънг се приближи, макар нещо в главата му да крещеше просто да се махне от тук. Донгхюк го забеляза и слезе от фонтана, махайки му с ръка.

- Здравей - поздрави Сънг предпазливо, щом ги деляха няколко метра.

- Дойде - Хюк се усмихваше широко. - Вече си мислех, че няма да дойдеш.

- Тогава защо седиш и чакаш? - по-високият повдигна вежда.

- Надявах се все пак - той сви рамене, сякаш не беше нищо особено.

Джисънг пъхна ръце в джобовете на дънките си, знак, че е притеснен. Защо се притесняваше изобщо?

- Е, какво ще правим? - попита след това, изнервяше се от мълачнието. Хората около тях ставаха все повече, сякаш целият град бе решил да излезе.

- Ще идем до пазарчето. Онзи ден видях един неща и сега ще си ги взема.

- Защо не отиде сам?

- Мислех, че ще е по-хубаво, ако дойдеш и ти.

Джисънг не отговори на това и двамата тръгнаха към малкото пазарче. Преди често го посещаваха заедно и той не спираше да се пита какво ли цели Донгхюк с това си желание. Много добре знаеше какво значи това място за Сънг и въпреки това го заведе точно там. Защо го правеше?

Вървяха в тишина, а около тях глъчката се усилваше. Донгхюк се оглеждаше любопитно, вероятно също се чудеше защо има толкова хора.

- Да не дават нещо без пари някъде? - изтърси той, сновейки с очи наоколо.

Джисънг се засмя, преди да може да се спре. Прокле се мислено заради действието си и побърза да изтрие усмивката си, но беше убеден, че другия я е видял.

- Щеше да е хубаво - отбеляза, за да замаскира малката си грешка. Защо се засмя?

- Да, така е. Омръзна ми да харча пари за всичко - изпуфтя Хюк. Държеше се толкова непринудено, сякаш не му беше трудно да го прави, сякаш не се бяха карали.

Джисънг преглътна буцата в гърлото си и го последва. Май трябваше просто да се прибере.

***

Чонло се оправяше за работа и се чудеше защо Джисънг още го няма. Уж каза, че няма да се бави, а вече минаваше полунощ. Чонло се надяваше поне да вечеря с него и дори го изчака, сега стомахът му къркореше шумно, но не му бе останало време. Обу си дългите дънки, заедно с една черна тениска, вечерите бяха също толкова топли, само че една идея по-приятни от дните.

A demon among menWhere stories live. Discover now