A demon among men

Глава 66

Чонло стоеше като вкаменен. Не можеше да помръдне. Наоколо беше кучи студ, но той не обръщаше внимание. Умираше от страх, не знаеше къде е, нито защо. На няколко метра пред него в земята бе забит висок дървен кръст, извисяващ се заплашително. Очите му бяха влажни и не отлепяше поглед от това масивно нещо. Усещаше мощ, усещаше, че трябва да се подчини, но нещо в него не му даваше да се пречупи. После го видя. Забеляза тялото, закачено на кръста.

Тялото на Джемин.

Ръцете му бяха разперени и забити с големи пирони към дървото. Останалата част от тялото му висеше отпуснато надолу, на главата му имаше трънлив венец, който бе пронизал кожата му. Кървави дири се прокрадваха по бузите му. Беше в безсъзнание. Слаб, не, хърбав.

Ужаси се от това.

Един гарван, до болка познат, кацна върху горната част на кръста и погледна към Чонло. Сякаш му се усмихна, подигра му се. Чонло чакаше да разбере какво ще стане, така или иначе беше безсилен. Осъзнаваше, че това е просто сън, но, мамка му, толкова реално изглеждаше всичко...

Гарванът плясна с крила, измести се на рамото на Джемин и без да се колебае, започна да кълве окото му. Чонло изкрещя и закри очите си, молеше се това да не е истина, тялото му трепереше, беше толкова изнервен, не спря да вика и да плаче, светът изведнъж се завъртя. Всичко наоколо се смеси, превърна се в огромен шумящ звук и сякаш потъваше някъде.

- Не! - стенеше той от мъка. - Джемин, не! Джемин!

***

- Стига си се цупил - помоли Джемин на следващата сутрин, докато се обуваше в коридора, - това е само работа.

- Знаеш, че няма как да се съглася толкова бързо.

- Знам, но нали се разбрахме, че само ще опитам. Ще ти се обадя веднага, щом интервюто мине.

- Хубаво.

- Не се сърди. - Джемин завърза обувката си и се изправи, застана пред гаджето си, дарявайки го с кратка целувка. - Знаеш, че ако не ми хареса, няма да започна там.

- Да, знам. Притеснявам се все пак.

- Престани. Нищо няма да стане.

Джено направи гримаса. Не му се нравеше идеята, че някакви непознати ще оглеждат и снимат тялото на неговото гадже. Въпреки това не можеше да го спре, нито да му забрани, затова беше принуден да се примири. Джемин сам решаваше за себе си.