A demon among men

Глава 44

Чонло бе излязъл на верандата след вечеря. Имаше нужда от глътка свеж въздух. С Джисънг още не бяха говорили и той се чудеше как да му каже за плановете си. Тази нощ, щом отидеше на работа в бара, щеше да поиска от Сиченг няколко дни неплатен отпуск. Беше събрал малко пари от бакшиши, както и щеше да вземе половината от заплатата си, така че нямаше да се тревожи за пари.

- Какво правиш? - Джисънг се появи зад него и го прегърна в гръб. Дребното момче едва сдържа импулса си да го отблъсне.

- Гледам звездите.

Небето беше ясно, без нито един облак и звездите си личаха наистина красиво.

- Красиви са, нали? - той не отдели поглед от тях.

- Не колкото теб.

Лоло се усмихна лекичко на думите му. Сърцето му се сви, незнайно защо.

Обърна се, все още намирайки се в обятията му и постави глава на гърдите му. Джисънг уви по-здраво ръце около него и го притисна към себе си. В този момент вината го стисна за гърлото. Мамка му. Трябваше да му каже истината, трябваше да му каже за срещите си с Донгхюк, за онази целувка и за... всичко, което беше разбрал за чувствата си. Не бяха изчезнали. Осъзна, че все още изпитва нещо към Хюк, но с цялото си същество обичаше и Чонло и не искаше да го загуби. Нито да го лъже повече.

Отпусна брадичка на главата му и затвори очи. Щеше да е егоист и да си открадне тези няколко минути с него, докато всичко беше все още наред. Топлината на по-малкият щеше да го разтопи, беше толкова приятно да го държи в ръцете си.

- Лоло - той си каза, че е време да го направи. Не биваше да отлага.

- М?

- Трябва да ти кажа нещо.

- Аз също.

- Така ли?

Чонло се отдръпна и се подпря с гръб на парапета на терасата. Опитваше да намери правилните думи.

- Не знам как да ти го кажа - смути се той, избягваше погледа му.

- Да не се е случило нещо? Добре ли си?

- Да, аз съм добре. Но всъщност, наистина се случи нещо.

- Изплюй камъчето.

Русото момче си пое дъх решително.

- Искам да замина за Китай.

Джисънг се ошашка. Правилно ли чу?

- Ще повториш ли? - замига той на парцали.