Така наречената баба на Чонло се държеше наистина мило с него. Лукас не беше прав и се оказа, че е приготвила доста неща за ядене. Когато се върна от ходенето си до пазара, жената беше много развълнувана да го види и не спря да го прегръща и да се усмихва. Не се отделяше от него, а Лукас ги наблюдаваше отстрани с добро настроение. Първото впечатление на Чонло за къщата се изпари, щом стопанката се появи и я озари с обичта си. Нямаше съмнение, че му е баба.
Юкхей се загуби от поглед, отишъл да приготви чай, а другите двама се настаниха на канапето в хола, като жената държеше ръцете му постоянно и му се радваше. Чонло беше смутен, но и душата му се топлеше. Само че без Лукас наоколо се чувстваше като натрапник и се успокои, виждайки го да идва с чашите върху поднос. Тримата прекараха дълги часове в разговори и Чонло не успя да се сдържи да не попита защо няма снимки никъде. Жената обясни, че го е махнала, защото й напомняли за миналото и й носели болка, тъй като двамата й внука не били при нея.
Лукас също се включваше в разговора и обсъждаха доста неща. Чонло започна да разбира връзката си с тези хора, беше му толкова приятно, че не разбра кога е минало всичкото това време. Вече се бе стъмнило и жената се изправи, подканяйки го да го последва.
- Отнесохме се в приказки - изтъкна тя и се засмя леко.
- Сега се връщам - съобщи Лукас и се изниза на горния етаж.
- Сигурно си гладен - предположи бабата, вадейки различни тенджери от хладилника.
- Всъщност не чак толкова - отвърна Лоло, тя му направи знак да седне.
Затопли храната.
- Не съм сигурна дали вкуса ти не се е променил - добави тя, - затова направих нещата, които обичаше преди.
- Достатъчно си се постарала, благодаря.
- Как няма да се постарая! - жената се обърна към него и се приближи, хващайки лицето му в малките си шепи. Чонло я погледна и опита да си втълпи, че и преди е усещал това докосване. Не успя. - Много се радвам, че си тук, момчето ми.
Русокосият се усмихна слабо и кимна. Тя го гледа в продължение на няколко минути, докато Лукас не се върна и продължи с храната. Вечеряха тримата заедно, говорейки си за всичко, от което Лоло се интересуваше.
По-късно вечерта, отивайки към тоалетната, телефонът му иззвъня. Осъзна, че е хванал интернет от рутера в къщата и се зарадва, значи все пак не беше съвсем изолиран от света. Получи съобщение от Джемин.
YOU ARE READING
A demon among men
HorrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...