A demon among men

Глава 52

- Какво мислиш да правим? - попита Джисънг след известно време.

- Нямам представа. Трябва да говорим с Чонло на първо място и не можем да чакаме много. Кога ще се върне той?

- След три дни.

- Твърде много е - Нана се замисли.

- Казах на Тейонг да го наглежда, докато е там - каза Сънг.

- Накарал си Тейонг да го следи? - Джемин повдигна вежда.

- Е, не да го следи, а да се увери, че е добре. - Тъмнокосият се почеса по тила. - Нямам доверие на онези хора. Кой знае какво може да му направят.

- И какво каза Тейонг?

- Не мога да се свържа с него днес. Телефонът му е изключен.

- Добре, когато ти се обади, ми кажи какво е станало.

- Щом искаш.

- Разбира се, че искам.

- Между другото, трябва да се връщам на работа - Сънг посочи назад към вратата.

- Да, вярно. Задържах те, извинявай 

- Няма нищо.

- Какво ще кажеш, когато приключиш тук да го обсъдим?

- Да го обсъдим?

- Да. Ела вкъщи. Така де, в апартамента на Джено. Ще поговорим какво може да се направи по въпроса.

Джисънг сякаш се поколеба, но после кимна.

- Ще ти се обадя - обеща той. Обърна му гръб и се скри вътре, а Джемин изпусна въздуха, който до сега бе задържал.

Поне този път не видя омраза в очите му. Може и причината да беше, че и двамата се тревожеха за Чонло, но нямаше значение. Джисънг се съгласи да отиде у тях и да говорят, повярва му, когато му каза за видението и духовете. Това значеше много повече за Джемин от всичко друго. Беше малка стъпка.

***

Дзилин, Китай

- Какво, за бога, правим? - въздъхна Джехьон на седалката до гаджето си.

- Какво според теб?

Джехьон извъртя очи и се пресегна, сваляйки шапката от главата му.

- Махни тая шапка - скара му се той, - не приличаш на шпионин, спри с глупостите.

- Джехьон! - сопна се Тейонг и му хвърли лош поглед. - Ние реално сме шпиони. И карам, внимавай, ако обичаш.