A demon among men

Глава 45

Джемин се чудеше как да си запълни следобеда и до някаква степен беше благодарен, че Джено е втора смяна в болницата. Имаше нужда да е сам и да помисли. След спорът им сутринта, нещо в него го стискаше за гърлото. Не бе и смятал, че Джено може да му държи такъв тон. Не искаше да се карат, било то и за нещо такова, но явно без сръдни не можеше. Двамата бяха прекалено различни. Но той точно това харесваше у Джено, той беше различен. Не го използваше, не целеше след това да го захвърли.

Макар че през целият си живот до сега бе мислел, че с Джисънг ще останат приятели завинаги. Фактът, че връзката им се скъса, само му доказваше, че на света няма нищо вечно. Обстоятелствата се променяха, както и хората. И явно Джисънг се беше променил за него.

Разходи Файтър в близкия парк, за да разсее мислите си, още не беше решил какво ще прави. Прехвърляше случилото се по-рано същия ден и думите на Ронджун в главата си. Опасяваше се, че лошото му чувство няма да го подведе, както му се искаше. Може би наистина трябваше да потърси Джисънг и да говори с него.

След като се прибра от разходката, забеляза как палето се натика под леглото на сянка. Поради това пусна климатика и затвори всички прозорци, идваше повече горещина отвън, отколкото свеж въздух, а изглежда, че кучето не беше фен на топлината.

Зае се да подрежда гардероба и вече изпраните дрехи. При сгъването на една от блузите на Джено той видя малка дупка на яката и се намръщи. Трябваше да я забележи по-рано. Сгъна и прибра всичко прилежно по рафтовете и закачалките, сетне извади чекмеджето изпод шкафа на огледалото, в което имаше няколко ролки конец с различни цветове и игли - големи и малки. Джемин взе черен конец и не толкова голяма игла и седна на леглото, а Файтър побутна крака му с муцуна, показвайки му, че отразява присъединяването му.

Навън вече започваше да се стъмва, когато Джемин чу входната врата да се отключва. Реши, че няма да го посрещне този път. Беше твърде обиден, за да го направи. А също и горделив. За разлика от него, кученцето веднага се изстреля от мястото си и замаха с опашка, тичкайки с малките си крачета към коридора. Джемин беше по средата на шиенето, не му се отдаваше особено.

- Ей, здравей - чу гласът на Джено, който се радваше на кучето. Сега звучеше както обикновено, спокоен. Джемин се опита да не се поддава.