Джисънг продължаваше да нарежда думи, премина на латински, молеше всички богове, които знаеше. Нищо не беше от полза. Мракът в очите на Чонло, злото, излизащо от тялото му и от недрата на земята му подсказваха, че всичко е загубено. Проклинаше себе си и глупостта си, как изобщо бе могъл да постъпи така с него? Колкото и да се извиняваше и да съжаляваше, нищо нямаше да е от значение.
Изведнъж приливът на енергия спря, гласовете не кънтяха в ушите му. Опита да прочисти ума си, възползва се от тези няколко секунди тишина и помисли върху ситуацията. Какво можеше да направи? Какво бе по силите му?
- Джисънг... - изхленчи слаб глас и той вдигна глава. Чонло беше на няколко сантиметра от земята, гледаше към него и очите му... очите му бяха човешки. Джисънг се надигна леко, надежда се прокрадна в душата му.
- Лоло? - той стана на крака.
- Няма го! Чонло е мъртъв! - изражението му се промени за един кратък миг, но онези секунди бяха достатъчни на Джисънг да разбере. Той знаеше, че Чонло е някъде там, беше сигурен.
Видя как тялото му се гърчи във въздуха, сякаш се бори с невидим противник.
- Точно така, Чонло! - окуражи го той. - Бори се! Знам, че го можеш!
Доплака му се от облекчение. Изтича до Лукас и пробва да му помогне. Той лесно се освободи от вече слабата сила, която го държеше към стената.
- Помогни на Дже - каза му Джисънг и се върна в центъра на стаята. Чонло вече почти стигаше до тавана, който, за щастие, не беше много висок. Джисънг се протегна, сграбчи глезена му и го издърпа надолу. - Лукас!
Юкхей беше изправил Джехьон на крака, който беше още замаян и се присъедини към него в дърпането. С общи усилия го върнаха на земята, като дори го събориха и високото момче застана над него.
- Какво ще правим?! - попита Лукас, мъчейки се да удържи.
- Дръж го.
Джисънг вдигна една от падналите на пода пушки и я подаде на Джехьон.
- Достатъчно добре ли си, за да стреляш? - каза сериозно.
- Мисля, че да.
- Тогава ще те помоля да ни прикриваш.
- Нямаш грижи.
Арузерията се появи, пробва да ги нападне, но Джехьон се обърна и я застреля.
- Цели се в ушите им, ако можеш! - подвикна му Лукас, натискайки Чонло надолу. - Там е слабото им място.
YOU ARE READING
A demon among men
HorrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...