A demon among men

Глава 21

- По-добре ли си? - попита Джисънг, галейки косата му нежно.

- Мхм - отвърна изморено дребното момче.

Двамата още бяха прегърнати и Чонло не искаше да го пуска. Нещо бе стегнало гърлото му, пречеше му да диша нормално. Страхуваше се да е сам.

- Всичко ще е наред - обеща Сънг и целуна слепоочието му. - Вярваш ли ми? 

- Да. - Лоло се натика още повече в него и вдъхна от аромата му. Не знаеше колко време бе минало, но започна да се успокоява малко от присъствието на другия.

- Искаш ли да хапнем нещо? - Сънг прокара ръка по гърба му, опитвайки да го разсее.

- Не съм гладен.

Противно на думите му, стомахът му изкъркори неприятно, карайки по-големият да се засмее.

- Май коремчето ти мисли друго - отбеляза тъмнокосият и се размърда, хващайки ръката му, - хайде, ще приготвя нещо набързо.

Джисънг го дръпна и заедно се изправиха, след което отидоха в кухнята. Не разполагаха с кой знае колко продукти в хладилника, явно беше време да отскочат до близкия супермаркет. Чонло кротко седеше на мястото си на масата, докато другия се вихреше с храната. Джисънг реши за сега да не задава излишни въпроси, колкото и да се притесняваше. Да, не знаеше какво се случва с Чонло, но нямаше да го притиска. Предполагаше, че той сам ще му сподели, когато е готов.

- Как мина в бара днес? - Той подхвана някакъв разговор, мълчанието беше станало тягостно.

- Добре беше - отговори Лоло кратко.

- Ще те вземат ли обратно? 

- Да.

Сънг се обърна леко към него.

- Не изглеждаш особено щастлив от този факт.

- Щастлив съм. А и се видях с ЯнгЯнг.

- ЯнгЯнг?

- Колега, който работеше там и преди. Говорил съм ти за него. Не мислех, че все още ще се задържи на тази работа.

- А, онзи Янг - досети се Сънг. - С който по едно време беше започнал да си пишеш, нали?

- Да.

- Ясно.

Чонло долови в гласа му раздразнение.

- Нали няма да ревнуваш от него? - въздъхна той.

- Ако не ми даваш поводи, няма за какво да ревнувам. - Сънг режеше лук върху дървената дъска.