A demon among men

Глава 6

- Много ли се умори днес? - попита Джемин, мачкайки раменете му.

- Имаше много профилактични прегледи - въздъхна Джено и отпусна глава назад. Много харесваше масажите му и просто се разтапяше.

- Дано утре не е така.

- За мен не е проблем, щом ме разтриваш в края на деня.

Джемин се разсмя и продължи да движи ръцете си. И без това цял ден не бе правил нищо, поне можеше да е полезен за половинката си.

- Толкова ли ти харесва? - закачи го той.

- Шегуваш ли се? Струва ми се, че ставаш все по-добър всеки път.

- Радвам се, че си доволен.

Бяха хапнали по-рано и след като Джено си взе душ, се изместиха в малкия хол. Апартаментът на Джено не беше особено голям, но бе достатъчен и за двамата. Джено му обясни, че е решил да живее сам, след като родителите му са му казали, че от него няма да стане добър лекар. Джемин мислеше, че това е наистина ужасно, тъй като да нямаш подкрепа от собственото си семейство, бе доста обезсърчаващо.

- За какво се замисли? - попита Джено след дългата пауза.

- Нищо особено.

- Любопитно ми е.

- Просто се питах дали знаеш колко държа на теб.

- Какви са тези мисли? - чернокосият обърна глава намръщено. - Разбира се, че знам.

- Откакто ми разказа за това какво са направили вашите, не спирам да мисля дали съм ти достатъчна подкрепа.

Джено хвана ръцете му и го спря, след което се завъртя с лице към него.

- Дори не бива да си го помисляш. Отношението на нашите към мен няма нищо общо с теб. Ти си тук сега, нали? Не те. Нямам нужда от нищо друго, освен да се прибирам вечер и да те виждам вкъщи. Какво си мислиш? Че не те обичам?

- Не е така - Нана сведе глава. - Просто ми се струва прекалено хубаво, за да е истина.

- Кое?

- Факта, че ме обичаш, че ме помоли да живея при теб, че искаш да си с мен. Сякаш всеки момент ще свърши.

- Няма да свърши, повярвай ми.

Джено се приближи и сля устните им, карайки го да забрави мислите си. Не искаше Джемин да се притеснява за такива неща и се опитваше да гони лошите му идеи. Не му пречеше, нито го мислеше за обсебващ. Всъщност Джемин се оказа доста притеснителен и това го радваше. Обичаше да прекарва времето си с него.