A demon among men

Глава 71

Джисънг беше доста разсеян по време на работа. Имаше притеснителен сън миналата нощ, но спести тази информация на Тейонг. Не искаше да го занимава с тези неща и мислеше, че той още не е готов. Реакцията му от по-рано го убеди, че все така бе потънал в миналото.

Като него самия.

Джисънг получи няколко съобщения от Донгхюк, в които той му се извиняваше. Не му отговори, макар да му се искаше да го попита дали с баща му са си оправили отношенията. Очакваше, обаче, отговор от Чонло. Непрекъснато проверяше телефона си, но така и нямаше известие. Какво ли правеше той сега? Притесняваше се за него. Наистина разбра, че положението е сериозно, когато вчера Чонло отказа да говори с него. Дори не излезе да го види. Но защо ли се надяваше на нещо друго? Той го беше наранил, предал и му беше изневерил. Пълен глупак.

Може би можеше да научи как се справя той, като пита някои от духовете, които го посещаваха напоследък, но нямаше да е редно. Трябваше да го остави сам за известно време.

- Джисънг... - прошепна глас и той надигна глава, до сега работейки по една от разглобените коли в сервиза. Пред него стоеше дух, който не беше виждал до сега. Кимна му в знак, че го чува. - Ронджун ме изпраща.

Сънг се напрегна. Остави отвертката, която държеше и изправи гръб.

- Ще отида до тоалетната - съобщи той на Дойонг, който само му метна с ръка, твърде заслушан в музиката от радиото.

Високото момче се измъкна и отиде в служебната стая. Духът се появи отново пред него.

- Какво се случва? - попита бързо.

- Ронджун помоли да ти предам, че времето му изтича. Не съм сигурен какво точно значи това, но той е много слаб.

- Слаб? Какво му е?

- Не може да се движи. Части от него изчезват, сякаш някой го изяжда жив. Е, жив е много относително, но... Разбра ме.

- Да, разбрах. Какво друго каза той?

- Каза, че тъмната му страна иска нова душа.

- Чия душа?

- Не разбрах. Не успя да се доизкаже, когато изпадна в безсъзнание, но искаше по-бързо да ти съобщя.

- Наистина ти благодаря. Ще го имам предвид.

Духът кимна и изчезна. Джисънг се замисли. Чия душа искаше лошият Ронджун? Нима за това бе дошъл? Онзи демон, който се е вселил в него, демонът, който се разхождаше сред хората, нямаше да се откаже, докато не постигне целта си.