A demon among men

Глава 55

При предното му посещение Джисънг нямаше възможност да разгледа наоколо. Сега обърна внимание на малки детайли и вътрешно се зарадва, че Джемин живее на такова хубаво място.

Седяха в кухнята, потънали в мълчание, а малкото куче упорито искаше да го ухапе по крака.

- Искаш ли кафе? - предложи Джемин, докато правеше и на себе си.

- Няма да откажа.

- Ей сега ще е готово.

Когато приключи с кафето, постави пред него чаша с топлата течност и седна на отсрещния стол със своята чаша.

- Ти ела тук, борецо - въздъхна Нана и вдигна кутрето в скута си, което скоро се успокои.

- От кога имаш куче? - полюбопитства Джисънг.

- От скоро.

- Не знаех.

- Нямаше от къде да знаеш.

Сънг кимна и отпи от кафето си. Джемин винаги бе знаел как той обича кафето.

- От къде го взе? - продължи.

- Джено го осинови. Беше станало на въпрос, че като малък много исках куче и той изведнъж се появи с палето вкъщи.

Джисънг се усмихна леко.

- Знам колко искаше куче, когато бяхме деца - спомни си той. - Съжалявам, че не успях аз да ти взема.

- Няма проблем. Тогава и двамата не можехме да си го позволим.

- И все пак съжалявам, че не ти го подарих аз.

Джемин милваше Файтър зад ушите и погледна към бившия си приятел. Стана му мъчно. Джисънг не беше ядосан, нито виждаше омраза в очите му. Това пред него беше просто едно много изморено момче, което имаше нужда от здрава ръка, за да се изправи.

Отново тишината надвисна над тях. Кучето се мъчеше да захапе пръста на Джемин, който дразнеше нослето му и мяташе с лапички оживено.

- И така - Джисънг се прокашля, - щяхме да говорим за Ронджун.

- Да - съгласи се Нана, макар да му се искаше да говорят за своите отношения.

- Още не мога да се свържа с Тейонг и направо се побърквам. Надявам се с Чонло да не е случило нещо.

- Мисля, че ако е станало нещо, Ронджун щеше да ме потърси - вметна Джемин, - а не съм го виждал, така че Чонло е добре. Има ли нещо, което не знам за семейството на Чонло?