A demon among men

Глава 83

Двамата се качиха до стаята на Джемин, където той се беше наежил.

- Какво беше това? - попита веднага, щом ги видя.

- Арузерии - отвърна Джисънг и затвори вратата след себе си. - Къде е Джено?

- Не знам, каза, че отива да вземе вода - Джемин се напрегна при споменаването на името и си мислеше, че това не си пролича. - Какво стана навън?

- Имаше три - Сънг седна на леглото до него, правейки знак на Чонло да заеме стола. - Обаче бяха малки. Все пак успяха да убият няколко човека.

- Защо са тук? Как са дошли? - не разбираше Джемин.

- Не гледаш ли новини? - повдигна вежда Джисънг. - Онзи ден казаха, че напоследък са били забелязани покрай по-големите градове, но до този момент не бяха влизали. Тези или са се отделили и са се загубили, или нарочно са влезли, понеже са били гладни.

- Посред бял ден? - Джемин килна скептично глава настрани. - И не, Джисънг, както виждаш, не гледам кой знае какви неща в последните дни.

- Какво значение има дали е през деня? - обади се Чонло, прекъсвайки ги.

- През нощта са по-силни - Нана го погледна. - Рядко нападат през деня.

- Явно наистина са били гладни.

- Или са глупави - той сви рамене.

- Което и от двете да е - намеси се Сънг, - вече трябва да внимаваме къде ходим. Съвсем скоро положението може да стане както в Китай.

В този момент вратата се отвори и Джено се появи, носейки две бутилки с вода.

- Не знаех от коя да взема, затова реших и от двете - каза той и ги остави на шкафчето. - Здравейте, Лоло, Джисънг - поздрави след това.

- Хьонг - усмихна му се Чонло, а той сложи ръка на главата му.

- Какво правите тук? Видяхте ли какво стана навън?

- Да, ние бяхме навън - изтъкна Джисънг.

- Моля?!

- Да, едно от тези гадини беше съвсем близо до нас, но сетивата им са малко по-слаби денем. Пък и тези бяха малки.

- Във всеки случай - Чонло му хвърли поглед - забравих да ти благодаря, че ме спаси. Е, благодаря.

- Пак заповядай.

- Били сте заедно навън? - Джено се учуди.