A demon among men

Глава 81

В следващите три дни нямаше особено развитие. Джемин все още беше в болницата и с всеки изминал ден се затваряше повече в себе си. Джено всячески се мъчеше да достигне до него, но не постигаше особен успех. Спеше само по няколко минути, които си открадваше между смените.

Джисънг продължаваше да идва и да остава често в болницата, което сякаш малко разведряваше Джемин. Това радваше Джено и беше една идея по-спокоен така. Дори да не споделяше с него, му олекваше, че Джемин говореше с някого.

Чонло послуша съвета на Джисънг да не му ходи на посещение за известно време. Работеше през нощта, а през деня се занимаваше с Файтър, който беше много щастлив, че някой си е вкъщи, но определено усещаше, че нещо не е наред. Не разбираше защо собственика му не си идва, но нямаше против и компанията на Чонло. Джено се прибираше, колкото да си вземе душ и да се преоблече, след което отново излизаше. Чонло се видя с Тейонг и Джехьон, макар да не му се излизаше много.

Сега беше с ЯнгЯнг в едно кафене и му разказа всичко. Говори за това как се чувства, какво се случи в Китай, как се озова в Сеул, какво сполетя Ронджун, как се запозна с Джисънг и как изведнъж се озова замесен с духове и демони, които искаха да го обладаят. Не скри чувствата си към Джисънг, премълча единствено за предателството му. Не мислеше да си излива душата пред Янг, поне не и цялата, но щом веднъж започна, вече не можеше да спре. Имаше нужда да каже всичко това, да се отърве от този товар и то да го сподели с човек, който нямаше пряка връзка с тази лудост. Янг го слушаше внимателно, периодично отпивайки от кафето си. Не го прекъсна нито един път, нито пък се опита да го утеши по някакъв начин. Не му даде празни обещания, че всичко ще е наред, както правеха всички напоследък.

Чонло говореше тихо, понеже нямаше желание историята му да стига до ушите на другите клиенти на заведението. Приключи и си пое дълбоко дъх, осъзнавайки, че стиска ръце една в друга под масата.

- Изобщо си нямах представа, че преживяваш нещо подобно - каза Янг след няколко минути, смелил информацията. - Защо не ми каза?

- Защото тогава не се познавахме толкова добре, а и ти нямаш нищо общо с това и... Не знам до колко ми вярваш, защото осъзнавам колко глупаво звучи всичко, и съжалявам, че те товаря, но просто исках да кажа на някого.

- Разбирам те - приятелят му се усмихна топло. - А и да ми беше казал, едва ли щях да ти помогна много. Съжалявам за всичко, което е станало.