A demon among men

Глава 58

Чонло изобщо не можа да спи. Имаше чувството, че някой го наблюдава. Като се изключеше периодичното чукане по вратата му, нямаше друго, което да му даде повод да се притеснява. Но той се притесняваше.

След разговора си с Лукас, по-големият се върна в неговата стая и той му беше много благодарен за това. Чу го как обяснява нещо на баба си в коридора отвън, после тропането спря за известно време. Някъде час след полунощ жената отново се появи пред вратата му, питайки го дали е гладен. Чонло реши да се направи на заспал и да не казва нищо, докато накрая не чу гласа на Лукас. Малко или много присъствието на по-големият го успокояваше.

Едва дочака сутринта. Установи, че вече нямаше и интернет и беше съвсем откъснат от света. Желанието му да пише на Джисънг беше неосъществимо. Съжаляваше наистина много, задето не се свърза с него, когато пристигна тук. Искаше му се да чуе гласа му и честно казано нямаше идея какво може да се случи за напред. Всичко, което беше разбрал последните дни се оказа една лъжа и той не беше сигурен дали може да вярва на думите на тези хора.

Викаше брат си мислено, но той не дойде в разпокъсания му сън. Беше напълно сам тук и се чувстваше адски зле. Успя да заспи, едва когато си представи как потъва в обятията на Сънг.

***

Сеул, Ю. Корея

Джисънг не спря да се върти цяла нощ. Имаше няколко духа наоколо, които не му даваха мира и постоянно му показваха историите си. Беше му адски горещо и толкова се ядоса, че искаше просто да разкъса въздуха. Да, не беше голям фен и на зимата, но тази горещината щеше да го подлуди.

Липсата на Чонло също му влияеше, както и поредната нощ без него. Нямаше никакви вести от Тейонг и почваше да се тревожи дали не е станало нещо с него. Така, неинформиран за събитията, се чувстваше меко казано безсилен.

Сутринта се довлачи почти с мъка и той стана като парцал от леглото. Беше му лошо, умората на психиката му си казваше думата и дори кафето не помогна. Чудеше се къде да се дене. Сега бе още по-топло навън и се молеше това лято вече да се маха.

Отиваше десет часът, когато приключи с втората чаша кафе и взе телефона си. Не закуси, нямаше особен апетит. Бързо провери дали няма обаждане, или съобщение от Тейонг или Джехьон. Отново нищо. Май трябваше лично да отиде до Китай и да види какво става.