A demon among men

Глава 37

Дзилин, Китай

Тейонг не можеше да си намери, просто се побъркваше. Джехьон се бе надвесил над него и го целуваше чувствено, нито един от тях не се контролираше в момента. Бяха в стаята на Тейонг и незнайно как се стигна до това състояние. Тейонг му отвръщаше със същата страст и скимтеше тихо в устата му, дърпайки косата му от сладкото удоволствие. Джехьон го бе обкрачил, отнемайки му и най-малкия шанс да се измъкне. На Тейонг му беше толкова хубаво, че дори нямаше думи, с които да го опише. Месеците, които прекара с Джехьон тук, бяха най-прекрасните в живота му. Само те двамата, далеч от света. Двамата сами в тази къщичка в гората и нищо не можеше да наруши покоя им.

Тейонг го побутна по гърдите, карайки го да се отдръпне. Прекъснаха целувката и Джехьон се усмихна многозначително, оглеждайки зачервеното му лице.

- Не мога да дишам - пошегува се Те и мина с пръсти през косата му.

- Не е мой проблем - отвърна другият и постави пеперудена целувка на меките му устни. - Ако зависи от мен, бих те целувал постоянно.

- Много си сладкодумен. - Тейонг намести главата си на възглавницата и му се усмихна.

- А ти си неземно красив.

- Не ти ли омръзна да ми правиш комплименти? - изкикоти се той.

- Не са комплименти, а самата истина.

Джехьон легна до него и го прегърна. Говоренето на включения телевизор долу беше единственият звук в къщата. В това хубаво лятно време нямаха какво да правят, освен да са напълно безгрижни.

- Знаеш ли, мислех си за нещо - заговори Те, след като полежа малко в обятията му.

- За какво?

- Какво мислиш да се преместим в града?

Джехьон повдигна вежди.

- Интересна идея. От къде дойде?

- Достатъчно време стояхме тук - вметна Тейонг. - И без това не искам да съм в тежест на нашите, затова ще е хубаво, ако се преместим. А и аз дойдох тук, защото исках да избягам от теб. Сега, когато сме отново заедно, нямам причина да оставам.

- А искаш ли да се върнеш в Корея? - попита Дже и се изправи леко, подпирайки главата си на лакът.

- За това не съм много сигурен все още. Липсва ми, честно казано.

- Тогава да се върнем там. Какво ще кажеш?