A demon among men

Глава 115

Последният пациент на Джено за деня отмени спонтанно часа си, така че той успя да си тръгне по-рано от работа. Искаше да изненада Джемин с нещо различно, щеше да му направи страхотна вечеря, на която той да се зарадва.

Преди да се прибере, мина по магазините и купи всичко, което мислеше, че ще му трябва. Взе дори малък букет, надявайки се, че Джемин ще го хареса. Беше развълнуван. Откакто се случи онзи инцидент, сякаш се отдалечиха един от друг, но това нямаше значение. Той нямаше да спре да върви към него, само защото Джемин си мисли някакви глупости. Джено не го интересуваше. Макар да го болеше от отблъскването му, щеше да търпи, защото го обичаше и знаеше, че на него му трябва време. Джемин не беше някой, който е свикнал да е зависим от другите и това бе проблема между тях.

Джено за пръв път от доста време се прибра с усмивка. Файтър го посрещна, но не махаше толкова развълнувано с опашка, както друг път.

- Здравей, приятелче - поздрави го той, остави торбите на земята и се наведе да го помилва. Файтър се оживи малко и го близна по брадичката. После обаче Джено забеляза нещо странно. Обувките на Джемин ги нямаше. Свъси вежди и се изправи, като събу своите. Отиде в спалнята. - Нана?

Не получи отговор. Погледна и в хола, и на терасата, и е банята. Започна да се паникьосва. Първата му мисъл беше, че нещо е станало, докато Джисънг е бил тук, че може набързо да са излезли и да са тръгнали към болницата.

Точно когато извади телефона си, за да звъни на Джисънг да го пита какво става, отиде в кухнята и погледа му попадна на листчето на масата. Доближи се, а стомаха му се беше свил. Имаше лошо предчувствие. Прочете написаното и сърцето му слезе в петите.

"Благодаря за всичко, което направи за мен. Никога няма да го забравя. Сбогом."

Веднага позна почерка на Джемин, въпреки че нямаше подпис. Знаеше, че той го е писал. Какво значеше това? Какво беше направил той? Сбогом? Как така сбогом?! 

Джено смачка бележката, както я държеше, и се запъти към спалнята. Ядосано отвори гардероба и най-големия му страх се сбъдна. Дрехите на Джемин ги нямаше. Куфара му също не беше там. Нима просто си е тръгнал? Зарязал го е ей така?

Джено целия трепереше, оставяйки гнева да вземе връх над другите му чувства. Със сигурност нямаше да остави нещата така. Нямаше да го пусне толкова лесно.