A demon among men

Глава 11

Джемин през целия остатък от деня не спря да мисли за това съвпадение. Дори когато отиде в приюта, мислите му бяха съсредоточени върху това. Не успя да скрие тревогата си от Джено, който му се обади в обедната си почивка и с много опити го убеди утре да отиде в апартамента на Сънг и да види какво се случва. Джемин знаеше, че той е прав, иначе нямаше да може да си намери място.

Нещо не му даваше мира, предусещаше, че нещо ще стане. Надяваше се само да не е нещо лошо.

***

Чонло вървеше към магазина, отново потънал в мислите си. По-рано се чу с Джисънг, но не му каза за посещението на непознатия, не искаше да го занимава с ненужни неща. От друга страна Сънг не му сподели много подробности как е минала срещата му с онзи човек. Вероятно той също не искаше да го тревожи. Чонло се молеше само всичко да е наред с него.

Спря на светофара на едно кръстовище и разсеяно се огледа наоколо. На отсрещната улица имаше доста голяма тълпа хора и сякаш нещо го накара да се вгледа по-добре. Целият се скова, когато видя познато лице. Лице, което не смяташе, че ще види повече, което вече срещаше само в сънищата си. Брат му стоеше от другата страна на пешеходната пътека и също се взираше в него. Чонло едва не изтърва телефона си, който държеше в ръка. Краката му се подкосиха. Какво ставаше?

Човечето светна зелено и няколкото души зад гърба му потеглиха. Неговото внимание, обаче, беше приковано само към Ронджун, който от своя страна се обърна и тръгна на някъде.

- Чакай! - извика Лоло и хукна натам, намерил някакви мизерни сили. По средата на пътя му светофара вече беше червен за пешеходците и две коли надуха класкони ядосано, но това не го спря. Чонло тичаше към тротоара, но ликът на брат му сякаш изчезна във въздуха. Какво беше това?

Оглеждаше се трескаво навсякъде, но не успя да го мерне отново. Дишаше тежко, сърцето му биеше като лудо и не знаеше къде се намира. Това истинско ли беше? В главата му се появиха толкова много въпроси, че за миг му се зави свят. Ронджун... Ронджун беше под земята от половин година. Лично видя как сърцето му спря. Беше невъзможно.

Чонло се придвижи бавно до най-близката пейка и седна, имайки нужда да дойде на себе си. По дяволите... Подпря лакти на коленете си и зарови лице в дланите си. Не, не, не, нямаше как да е той. Явно прекалено многото мисли за брат му го докараха до тук. Мамка му.