A demon among men

Глава 56

На Джисънг му беше малко неловко в присъствието на Джено, който се бе прибрал преди малко. Само се поздравиха, без да кажат друго и Джено основно се занимаваше с кучето.

- Радвам се, че дойде - каза Джено по едно време и му се усмихна. Сънг беше изпил кафето си, но все още държеше чашата в ръка.

- Просто трябваше да поговорим.

- И все пак... - Чернокосият се присъедини към тях на масата и седна до Джемин, целувайки главата му. - И двамата имахме нужда да те видим.

- Така ли?

- Да.

Мълчанието отново надвисна над тях. Джисънг не бе говорил и с Джено в последните месеци, а тъкмо бяха започнали да се сближават. С времето го беше приел като свой заместител в живота на Джемин и не искаше да си го причинява, като е в неговата компания. Завиждаше му до някаква степен.

- Е - пое си дъх той, - аз ще тръгвам.

Високото момче се изправи и тъкмо имаше намерение да излезе от кухнята, когато гласът на приятеля му го спря:

- Остани за вечеря.

Сънг се спря на прага и обърна глава. Замисли се. Дали беше редно?

- Благодаря, но ще ти откажа - отвърна и се усмихна слабо. Още бе твърде рано. - Не искам да се натрапвам.

- Ние нямаме нищо против - вметна Джено преметнал ръка през раменете на гаджето си.

- Да, макар че още не съм сготвил, но ще измислим нещо - засмя се Джемин.

- Наистина няма нужда - увери го Сънг. - Може би друг път.

- Предложението ще важи.

Джисънг кимна и го видя как се изправя.

- Ще те изпратя - съобщи Джемин и тръгна с него към коридора.

***

Дзилин, Китай

По време на вечерята Чонло беше много тих. Не обели и дума и едва се насили да хапне нещо. Остатъка от следобеда го бе прекарал в стаята си, с извинението, че не се чувства добре и иска да си почине. Лукас няколко пъти го попита дали всичко е наред и изглеждаше притеснен, а Чонло не знаеше дали може да му вярва напълно.

Нима всичко, което каза Тейонг, беше истина? Защо тези хора го лъжеха? Мислеше си, че най-после е намерил част от семейството си, че ще разбере нещо за себе си и миналото си. Но така, когато спомените му липсваха, не можеше да разбере дали му казват истината, нямаше с какво да сравни информацията. Изведнъж му се прииска да е при Джисънг сега и той да го прегърне много силно. Искаше му се да му разкаже за пътуването си и нещата, които му бяха наговорили, да му обясни колко се бои, че може да е само илюзия.