A demon among men

Глава 68

Джемин оживено обясняваше какво се бе случило на интервюто и изобщо не му пукаше за раздразнената физиономия на Джено, докато разказваше как са го снимали по бански. Според него не беше кой знае какво, обаче Джено продължаваше да прави фасони.

- И ми казаха, че ако искам, работата, е моя със сигурност! - довърши той на един дъх. Беше се прибрал адски развълнуван и директно се хвърли на врата на гаджето си, не можейки да спре да се усмихва. За пръв път от доста време насам беше истински щастлив.

- Много се радвам, че е минало добре - каза Чонло и също се усмихна.

- Супер беше! Ти не се ли радваш за мен? - Джемин посочи към Джено.

- Радвам се, че гаджето ми ще позира по бански пред някакви хора, да - кимна замислено той.

- Не бъди задник - предупреди го Нана и го накара да се измести заедно със стола си, само за да се намърда в скута му, прегръщайки го през врата. - Най-после имам шанс да работя и да ти помагам, също и да спреш да взимаш допълнителни смени в болницата.

- Справяме се и така - той обви кръста му с ръце.

- Не е вярно. Стига си се муцунил. - Джемин го целуна по бузата, за да го умилостиви.

Поговориха си още малко и Чонло съвсем се отпусна, забравил за малко за грижите си. Да, с тях беше в безопасност. Поне за сега.

По едно време на вратата се звънна и Нана скочи.

- Чакаме ли някого? - обърка се Джено.

- Поръчах пица - заяви Джемин, оглеждайки се за портфейла си.

- Пица ли? Защо?

- Да ви почерпя за новата работа. Не можех да се прибера без нищо.

- Но с Джено хьонг хапнахме преди около час - напомни Чонло.

- Нищо - русокосият метна с ръка, - ще ядете пак.

- Стой, аз ще ида да отворя - Джено се изправи и мина покрай него, - докато си намериш парите, доставчикът ще си тръгне.

- Не помня къде оставих портфейла си - отчая се Нана.

Джено поклати глава и отиде да отвори. Само че пред него не стоеше доставчик с пица, а познатото лице на Джисънг.

- Джено хьонг - Сънг затаи дъх.

- Какво правиш тук? - изстреля Джено, като дори не се замисли.