A demon among men

Глава 87

Чонло поседя известно време до плота, имайки нужда от някаква упора. Бе спрял да плаче, но това не бе успокоило сърцето му. Файтър буташе крака му с носа си, искайки да привлече вниманието му. Нямаше особен успех. Когато дойде малко на себе си и изми лицето си от изсъхналите сълзи, Чонло се върна в спалнята и продължи да прибира дрехите си една по една. Нямаше сили да бърза, по-скоро му трябваха няколко минути да си напомни защо прави това.

Беше готов и тъкмо закопчаваше сака си, когато чу познатото подрънкване на ключовете от външната страна на входната врата. Какво трябваше да направи? Дали бяха Тейонг и Дже? Ами ако беше Джисънг? Паникьоса се за миг, но после осъзна, че няма причина за това. Не вършеше нищо грешно. Разкопча отново ципа на сака и се престори, че прави нещо вътре.

Джисънг се прибра с намерението да се изкъпе, преоблече и да направи нещо за ядене набързо. После трябваше да иде до апартамента на Джено и да вземе чисти дрехи за Джемин. Така щеше да има и още едно извинение да види Чонло, ако той беше там, разбира се. Искаше му се да поговорят насаме, да си изяснят някои неща. Ако оставеха проблемите си така, те нямаше да се оправят.

Побърка се, щом зърна обувките му в коридора и ключовете му от вътрешната страна на вратата. Побърза да влезе, като само затвори след себе си, захвърли маратонките си и изтича в спалнята. Дъхът му спря, виждайки го да стои до леглото и да рови в малкия си сак.

- Чонло... - пророни той, сякаш не вярваше, че го вижда.

Дребното момче му хвърли бегъл поглед и продължи със заниманието си.

- Почти съм готов - каза Чонло само. - Тръгвам си.

Файтър се доближи и любопитно подуши вече познатата миризма на Джисънг.

- Не е нужно да бързаш - окопити се Сънг и сведе глава.

Чонло само кимна.

- Какво всъщност правиш? - не се сдържа да попита той.

- Събирам си багажа.

- Виждам, но защо?

- Нали не мислиш, че ще се върна тук?

Сърцето на Сънг се сви.

- Аз...

- Това няма как да се случи, Джисънг.

- Мислех си, че...

- Че какво? Че сме временно скарани, че на мен ще ми мине и ще дотичам обратно при теб? Този път няма да стане.