A demon among men

Глава 20

Чонло се прибра като в мъгла. Съзнанието му още беше мътно и искаше само да си легне. Щом най-после се добра до леглото, дори не се преоблече и направо се излегна. Въздъхна дълбоко, беше толкова уморен по някаква причина. Слънчевата светлина от прозореца не му попречи да заспи и скоро той се унесе.

Сънува някакво страшно място, където беше напълно сам. Беше обвит от мъгла и студ, от устата му излизаха облачета пара. Не виждаше небето, нито нищо пред себе си. Викаше името на Джисънг, но дори не чуваше собствения си глас. Беше толкова изплашен, тялото му сякаш му тежеше ужасно. Приклекна и се сви, закривайки главата си. Чу крясък на птица някъде на близо, а после и стъпки. Стисна очи, не можеше да направи нищо повече. Сърцето му препускаше бясно и той си спомни онези мрачни дни, когато беше в Китай и със Сънг и Тейонг се скитаха в гората. Спомни си как падна в ледената река тогава, дъхът му секна, видя се как тича сред дърветата, спъва се и пада, а ръката му се озовава право в онзи мечи капан. Чу собственият си вик на болка в главата си и ръката го заболя изведнъж, сякаш отново беше между онези метални зъби.

Стъпките приближиха. Чонло се молеше всичко да приключи по-бързо. Мислеше си, че е едно от онези създания, които бяха чувствителни на звук. Той самият внимаваше да не издава никакъв такъв.

- Чонло - повика го глас. Момчето се сепна. - Чонло-я... 

Намери някаква мизерна смелост у себе си и отвори очи, сетне надигна глава. Едва не се задави със слюнката си, виждайки познатото лице пред себе си. Ронджун бе приклекнал срещу него и го гледаше с топлите си очи, изглеждаше толкова загрижен. И толкова красив.

- Хьонг... - оформиха устните на Чонло, те първа осъзнаващ какво вижда.

Ронджун протегна ръка и погали косата му. Усмихна му се. От него струеше светлина и топлина, постепенно мъглата се отдръпна назад към вътрешността на гората. Обстановката се промени, Чонло вече не усещаше онзи страх.

- Чонло - повика го Ронджун отново. - Какво правиш тук?

- Аз...

- Шшшт - Джун сложи пръст на устните му и му се усмихна отново. Чонло не си спомняше да го е виждал така. Не и след инцидента. За пръв път виждаше очите на брат си, виждаше го да се усмихва. В момента не можеше да се сети дали преди го бе сънувал, но това нямаше значение, защото брат му сега беше при него и разсейваше всичкия мрак в душата му. - Трябва да ти кажа нещо, Чонло-я.