A demon among men

Глава 116

Минаха няколко часа от посещението на Джено, но се усетиха като няколко дни. Поне за Джемин. Беше помолил Джисънг да му помогне да легне на дивана, след като си изплака очите, и повече не мръдна от там. Джисънг и Чонло се нахраниха мълчаливо, а Тейонг и Джехьон още ги нямаше.

- Какво ли ще стане сега? - запита тихо Чонло.

- В какъв смисъл?

- С тях. Обичат се толкова много, а не могат да са заедно.

- Не могат, защото Джемин е твърдоглав - намръщи се Джисънг. - И това, което направи, беше ненужно.

- Казваш го, защото не си на неговото място, Сънг - Лоло се усмихна леко. - Не можеш да знаеш какво става вътре в него.

- И все пак...

- Това е правилното решение според него - Чонло погледна към отворената врата на кухнята.

- Но така нарани и двамата.

По-малкият сви рамене.

- Не можем да го разберем. Никой не може.

- Не съм го виждал такъв - призна Джисънг. - Никога не е изглеждал толкова... съсипан.

- Просто е влюбен.

- Да, но... Нищо не е успявало да го събори по този начин. Винаги сме разчитали един на друг и като знам, че не мога да направя нищо за него сега, просто се побърквам.

- Дай му време. Това е най-доброто, което можеш да направиш.

Сънг кимна. Той също се измъчваше, не искаше да вижда приятеля си така.

- Сънг - повика го русокосият.

- М? - той надигна глава.

- Мисля да остана у Джено тази нощ.

- Какво? - не разбра в първия момент.

- Просто ми хрумна, че той също има нужда от компания и няма да е зле да не е сам точно днес.

- Но защо да ходиш ти?

- А кой? - Лоло се усмихна мило. - Трябва все някой да го подкрепи, а и се замисли. Щом Джемин е тук, когато Джехьон и Тейонг си дойдат няма да има много място.

- Да, но...

- Не искам да се притесняваш - прекъсна го той. - Пък и за Нана ще е по-удобно, трябва му повече пространство. Тъкмо няма да се пречкам.

- Не се пречкаш.

- Няма да ме разубедиш - Чонло се изправи, отиде до него и го прегърна в гръб, както беше седнал. - Ти остани до Джемин, става ли?