A demon among men

Глава 114

В следващите два дни не се случи нищо особено. Всичко беше спокойно. Чонло се съгласи да остане за малко в апартамента на Джисънг, където Тейонг беше залепен за Джехьон почти през цялото време. След като му се накара едно хубаво, той не спря да го прегръща и да повтаря колко му е липсвал и как се е притеснявал.

Нещата в града се нормализираха, арузериите вече не се виждаха, макар че по думите на Джемин и Джено бяха удвоили броя си, докато се вършеха геройските си неща в Дзилин.

Чонло се обади на Хендери, тъй като не успя да му благодари за грижите от последния път и обеща, че ще му се реваншира. След като прекара няколко часа в бездействие и мислене, усамотил се в хола на апартамента, той реши че не иска това да продължава и излезе, без да казва на никого. Денят беше слънчев и горещ, но вече към края си. Джисънг го нямаше, а Тейонг и Джехьон си говореха в кухнята, така че не забелязаха отсъствието му.

Взе си телефона и малко пари, напусна сградата и се отправи към близката спирка. Краката му сами вървяха, докато той се рееше из мислите си. Качи се на нужния автобус, настани се на седалка до прозореца и през оставащото време до целта му просто се отпусна, наблюдавайки града. Хората тъкмо свършваха работа, всеки бързаше да се прибере, образува се задръстване, но Чонло не бързаше. Не, този път нямаше да бърза.

Откакто се върна тук, нещо се бе променило. Той не беше същия. Опитваше се да се държи нормално, защото не искаше да притеснява приятелите си. Трябваше да се справи сам с това, а и достатъчно ги бе занимавал със себе си. Стомахът му бе свит през цялото време, имаше чувството, че трябва да направи нещо. Надяваше се, че успява да заблуди Джисънг, макар той да не се връзваше толкова лесно.

Имаше нужда да е сам. Да мисли. Да премисли всичко, което се случи, всичко, което му предстоеше. Вече знаеше кой е, знаеше какъв е. Само дето нямаше представа къде принадлежи. Да, беше открил приятели тук, беше намерил и любовта, но болката, която ги придружаваше, го накара да се замисли. Това ли искаше наистина? Искаше ли да бъде тук с тези хора? Или може би искаше нещо съвсем различно?  

Спомените, които се върнаха, не промениха любовта му към Джисънг. Той го обичаше и щеше да продължи да го обича някъде напред във времето, но точно сега имаше нужда да е сам. След всичкото това време, в което беше изгубен, искаше първо да намери себе си, да разбере какво иска и къде отива. Защото всички ние вървим по път, който сами си построим и кривваме в пътечки, които нарочно искат да ни объркат. Но пътя е само един и той го знаеше.