A demon among men

Глава 39

След като се успокоиха малко, двамата си взеха заедно и след това си облякоха домашни дрехи. Прекараха следващия час сгушени на дивана. Джисънг милваше гърба му нежно, а Чонло беше на път да заспи от приятното чувство и дори за момент забрави, че трябва да ходи на работа.

- Няма ли да закъснееш за работа? - Сънг наруши мълчанието.

- Не е проблем - каза тихо Лоло и се натика повече в него, карайки го да се усмихне.

Джисънг умишлено го игнорираше през последните дни, не защото спираше да го обича, а защото беше повече от гузен. Донгхюк му пращаше съобщения и той отвръщаше на тях, дори не разбра кога започна да чака неговите отговори. Колкото и да се заблуждаваше, че има някакъв шанс да са приятели, това не беше така. Откри, че се вълнува, докато си пише с него, че чака с нетърпение чатовете им. Това му бъркаше в съвестта и не можеше да погледне Чонло с чисти очи. Защото правеше голяма грешка, но по някаква причина не можеше да спре. Нещо го подтикваше и никак не му харесваше. Ако Чонло разбереше за това, със сигурност щеше да се почувства отвратително. Трябваше да спре тази лудост и да прекъсне контакта си с Донгхюк. Нямаше начин да са просто приятели, а и той разбра, че все още има чувства към него. Не всичко беше забравено и това направо го съсипваше. Не беше честно спрямо момчето в ръцете му сега и колкото и да не си признаваше, Джемин се оказа напълно прав.

- За какво мислиш? - Чонло повдигна глава и го погледна.

- Нищо особено - излъга той и мина с ръка през косата му.

- Липсваш ми, Сънг - призна по-малкият и отпусна глава на гърдите му, заслушвайки се в сърцебиенето му.

- Тук съм.

- Тук си, но ми липсваш. Толкова е странно.

Джисънг се направи, че не разбира какво иска да каже той и се надигна леко, целувайки челото му.

- Ако направя - поде тъмнокосият след малко - нещо много лошо, би ли ми простил?

- Какво да направиш?

- Не знам. Нещо много лошо.

- Дай пример.

- Кое е най-лошото, за което се сещаш?

Лоло сви рамене.

- Да убиеш човек? - това излезе повече като въпрос.

- Добре, да речем това. Ако убия някого, би ли ми простил?

- Зависи за какво си го убил. Без да има причина няма как да убиеш някого.