A demon among men

Глава 72

- По-добре ли си? - попита Джехьон, все така галейки гърба му. Тейонг кимна леко, но не го пусна. - Ще ми кажеш ли какво стана?

Двамата седяха на разпънатия разхвърлян диван в хола и Тейонг отказваше да го пусне.

- Нищо - отвърна тихо, - просто ми липсваше.

- Не е само това - отбеляза Дже и целуна челото му, не се бяха виждали само сутринта и думите му го объркаха. - Джисънг ли ти направи нещо?

- Не.

- Само да разбера, че е бил той, направо ще го спукам от...

- Сънг не е направил нищо. Вината си е моя.

- Защо?

- Сутринта ми каза, че има случай, който трябва да провери.

- Какъв случай? 

- Ами знаеш. Обадили са му се и са го извикали да огледа за демонично присъствие. Не знам защо поисках да отида с него.

- Отишъл си с него? - изненада се Джехьон.

- Да. Мислех, че съм готов да се изправя срещу това, но когато пристигнахме просто не можах да сляза от колата. Не знам какво ми стана, спомних си за...

- Добре, не е нужно да продължаваш - прекъсна го той.

Тейонг се отдели за момент, колкото да го погледне. Всеки момент щеше да заплаче.

- Съжалявам, че те нараних тогава. Все още не мога да си простя, че...

- Колко пъти да ти кажа, че ти нямаше вина - напомни Дже, хвана лицето му в шепи и му се усмихна топло. - Не искаше да го направиш и аз знам това.

Тейонг сведе поглед и с ръка докосна стомаха му, можеше да почувства белега му дори през потника.

- Съжалявам.

Джехьон хвана ръката му в своята и я махна от там.

- Не мисли за това. Нека не се връщаме в миналото.

- То се връща при мен.

- Дай си малко време. Не е трябвало да отиваш с Джисънг.

Те се съгласи с него и го прегърна отново.

- Обичам те - каза приглушено той. Джехьон помилва главата му.

- И аз теб. Никога повече няма да те оставя.

***

Чонло бе заспал на дивана в хола, но звъненето на телефона му го сепна. Лошият сън, който имаше, изведнъж изчезна и той дори забрави какъв точно е бил. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои и взе телефона си от масата пред себе си. Видя името на Джемин на екрана и се усмихна леко.