A demon among men

Глава 80

- Чонло! - извика Джисънг, тичайки след него по коридора. Дребното момче се спря и се обърна, а сърцето му ускори ритъм въпреки волята му.

- Какво има? - попита, опитвайки да се владее.

Джисънг го настигна, беше дочул разговора му със сестрата, която се грижеше за Джемин само преди минута и искаше да поговори с него. Тя не го допусна да влезе в стаята.

- Трябва да ти кажа нещо.

- Давай.

Двамата все още не се поглеждаха и Чонло се изненада, че той изяви някакво желание да му проговори.

- Няма смисъл да идваш повече.

- Моля? - озадачи се по-малкият. Беше облечен с широка бяла тениска и светлосини дънки, скъсани на коленете. Навън отново беше непоносима жега, но това явно не спираше хората да излизат.

- Имам предвид... - Сънг се притесни, че не се е изказал правилно. - Джемин не иска да вижда никого. Вчера ми каза, че не иска да идваш, вижда, че и без друго си изморен заради работата си и не иска да те притеснява.

- Но той не ме притеснява. Нямам нищо против да идвам.

- Да, но... Виж, сложно е. Той просто не иска да говори с никого и да вижда никого. Предполагам, че Джено ти е казал.

Чонло само кимна леко.

- Каза ми, че не му позволява да му помага.

- Да. Искаше да ти го кажа аз, за да не се налага да го гледаш така.

- Как?

- Ами, знаеш. На легло.

- Кажи на Джемин, че на мен не ми пука дали може да ходи, или не. Той си остава мой приятел въпреки това.

- Не е толкова просто, Чонло. Поне в следващите няколко дни недей да идваш.

Чонло по някаква причина се почувства отвратително. Разбираше, че Джемин малко по малко се затваряше в себе си, че имаше нужда да мисли и че не иска никой да го съжалява, но в този момент се почувства излишен. С Джисънг се познаваха от толкова дълго време, кой бе той, та да се тика там, където не му е мястото. И за това беше безполезен. Не можеше дори да сготви свястна храна, нито да ободри Джемин, колкото и малко да беше.

- Добре - отвърна тихо и избегна погледа му. - Няма да идвам.

Дребното момче понечи да тръгне, но Джисънг неволно го хвана за лакътя. Захвата му беше нежен и неангажиращ, другият по всяко време можеше да се отдръпне.