Чонло чу, че другият вече не разговаря и реши да отиде при него.
- Какво стана? - попита той.
- Нищо особено - Сънг се усмихна на сила, за да прикрие тревогите си. Само че не можеше толкова лесно да заблуди по-малкото момче.
- Сигурен ли си? Чух те да казваш името на Ронджун.
- Подслушваш ли ме?
- Не знаех, че имаш нещо за криене - Лоло смръщи вежди.
- Нямам - излъга Джисънг. - Питах духа дали е виждал брат ти и къде може да е.
- И?!
- Не знаеше.
Джисънг се насочи към кафе машината, имаше нужда от малко кофеин, а и трябваше да държи ръцете си заети по някакъв начин.
- А останалите духове, с които говори? Те не казват ли нещо? - в гласът му се усещаше очакване.
- Никой не го е виждал, Лоло. Не знам къде е.
- Съжалявам, че питам толкова много.
Джисънг въздъхна и се обърна към него. Сърцето му се свиваше от това, че трябваше да го лъже, но нямаше друг избор. Ако Ронджун наистина беше в сенките, то Чонло не биваше да разбира за това. Нямаше да го понесе.
- Няма за какво да се извиняваш - Сънг се приближи и обхвана унилото му лице в шепите си. - Ще опитам отново, обещавам ти.
- Едва ли ще постигнеш нещо. Щом до сега никой не го е виждал... Може и да си въобразявам, че съм го видял.
- Щом казваш, че си го видял, аз ти вярвам - увери го тъмнокосият и се наведе, сливайки устните им за кратко. - Обичам те.
Дребното момче кимна леко и го прегърна. Беше толкова хубаво да е близо до него.
***
На другата сутрин Джемин се събуди доста рано. Нямаше кошмари, а и Джено все още не бе тръгнал за работа, затова не разбираше защо не може да заспи отново. Накрая се отказа и стана от леглото с пуфтене. Навън дори не бе съмнало и се усещаше хладния въздух. Самият той беше изпълнен с енергия и му хрумна идея да излезе да потича. Напоследък нямаше много време да тренира и това беше добра възможност.
Обу си любимият черен анцунг, като внимаваше да не събуди Джено. Облече си една от неговите тениски и сложи суитшърт с джобове с ципове, за да има къде да прибере ключовете си. Излезе тихо от апартамента и щом се озова навън, вдъхна жадно от ранния въздух. Дробовете му се изпълниха и това го задоволи. Тръгна по улицата ходом, докато не стигна най-близката алея. Нямаше почти никакви хора и това му се понрави. Не намери за необходимо да си взима слушалките, наоколо беше толкова спокойно, че птиците също още не се бяха събудили.
YOU ARE READING
A demon among men
HorrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...