След като закусиха и с общи усилия измиха чиниите, Чонло се захвана да свали прането от простира, което висеше там от вчера. Нямаше друго време, в което да го направи. Прибра дрехите вътре и ги разхвърли на дивана в хола, започвайки прилежно да ги сгъва.
- Какво правиш? - Сънг се появи зад него и го прегърна в гръб изненадващо.
- Оправям дрехите.
- А кога ще ми обърнеш внимание на мен? - той целуна врата му сладко.
- Трябва да ги сгъна и съм на твое разположение - засмя се Чонло и продължи със заниманието си. Джисънг продължи да го прегръща през цялото време и когато той най-после беше готов, го вдигна във въздуха.
Чонло извика от уплах и се хвана за него.
- Какво правиш?! - възкликна той и се усмихна.
- Каза, че си на мое разположение, щом свършиш с дрехите.
Високото момче го понесе към спалнята им и без да мисли направо го метна на леглото. Настани се до него, а Чонло се смееше, когато телата им се оплетоха.
- Днес няма да те пусна - промърмори Сънг, скрил лице във врата му.
- Недей, много ми е хубаво така - Лоло прокара ръка през косата му.
Двамата останаха по този начин известно време, придружавани само от звука, идващ от прозореца. Чуваха се минаващи коли, гласове на съседи и песен на птици, но те обръщаха внимание само и единствено на другия. Джисънг се отпусна изцяло, прегърнал го здраво и затвори очи доволно. Обичаше да го прегръща.
- Сънги - заговори Чонло след малко.
- Кажи.
- Исках да ти благодаря.
- За какво?
- Че ми позволи да се върна на работа, без да правиш сцени.
Тъмнокосият се размърда и се отдели от него, само за да го погледне. Лоло се изправи на лакът и също наведе глава към него.
- Щом ти си щастлив, и аз съм щастлив, Чонло - каза Сънг и вдигна ръка, за да погали лицето му. - Пък и разбрах, че не бива да се осланям на глупавата си ревност и че ти донякъде беше прав. Не мога да те държа затворен.
- Така е.
- Справяш се добре - похвали го по-големият.
- Наистина ли го мислиш?
YOU ARE READING
A demon among men
HorrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...