A demon among men

Глава 78

Джено тъкмо отиваше към залата, в която беше пациента му, когато се натъкна на плачещия Чонло.

- Лоло? - той го спря, понеже другият щеше да го подмине. - Какво има?

Дребното момче вдигна зачервените си очи към него и побърза да изтрие сълзите си.

- Нищо - едва успя да каже.

- Като е нищо, защо плачеш тогава? Кой те разстрои?

- Никой, аз просто... - той не знаеше как да продължи.

- Виж, трябва да вървя сега, но после обезателно ще поговорим. Слез в кафенето, вземи си нещо освежаващо за пиене и ме изчакай. Чуваш ли?

Лоло кимна леко, а той взе лицето му в шепи и с палци премахна мокрите пътечки от кожата му. Усмихна му се окуражително и след това тръгна да си свърши работата. Чонло реши да го послуша, но първо щеше да мине през тоалетните, за да си измие лицето. Още не можеше да дойде на себе си, но трябваше да се сегне. В момента Джемин беше приоритет и той не биваше да го вижда разплакан. 

***

Джисънг не се върна в болницата веднага. Седна на пейката, тъй като краката му бяха омекнали и прекара там следващия един час. Ядосваше се на себе си, непрекъснато връщаше лентата назад. Болката и разочарованието, които видя в очите на Чонло, го съсипаха. И двамата бяха съсипани и вината за това беше само негова. Той сгреши, той го предаде. Чонло беше напълно в правото си да иска да се разделят, но въпреки това... Въпреки това си мислеше, че може би има някакъв шанс да оправи нещата. Трябваше да се постарае повече, трябваше да е по-упорит, но ако Чонло не искаше да го вижда повече? Беше ясно, че няма как да не се виждат, понеже Джемин беше приятел и на двамата и сега той бе важен, но не смяташе, че ще може да се справи с това да го вижда всеки ден и да не говори с него, да не го прегърне отново...

Изхвърли всички мисли от главата си. Сега не беше времето за това. Сега Джемин имаше много по-голям проблем от неговия и трябваше да се погрижи за него. В един момент целия свят се срина и вече нищо нямаше смисъл. Какво се искаше от него да направи? Едно извинение нямаше да свърши работа, но ако беше нещо по-голямо... Не, щеше да изчака. Щеше да остави Чонло за известно време, нямаше да бърка в раната му допълнително. И двамата трябваше да помислят добре върху това. До тогава се надяваше Джемин да се подобри или пък напълно да се оправи. Вярваше на Джено, като каза, че това е лечимо и знаеше, че приятеля му ще оздравее. Джемин не се предаваше толкова лесно.