A demon among men

Глава 54

Четиримата се разходиха из мола през следващия час и Тейонг настоя да купи на Джехьон много сладка лятна шапка, тип идиотка. Джехьон първоначално не искаше, но не можа да устои на кучешките очички на половинката си и се оказа сдобил се с нов аксесоар.

Чонло се отпусна малко и остави обмислянето на разговора си с Тейонг за по-късно. Радваше се, че се видя с приятелите си, но не беше особено доволен от факта, че Джисънг ги е изпратил.

- Колко дни си тук? - попита Те, държейки ръката му, докато излизаха от сградата.

- Още три - отвърна Лоло.

- Ще се виждаме тогава - Тейонг му се усмихна и го прегърна силно. Не му се искаше да го оставя, но нямаше желание Лукас да разбира, че го подозира някак.

- Разбира се.

- С Тейонг имаме намерение да се връщаме в Корея - включи се Джехьон.

- Така ли? - червенокосият го изгледа изненадано.

- Да, скъпи. Нали го говорихме вече?

- О, вярно - Тейонг се засмя нервно.

- Наистина ли? - Чонло се развълнува. - Това е чудесно!

- Аз ще ида да докарам колата - обади се Лукас, чувствайки се излишен в цялата картинка.

- Добре - кимна Лоло и го проследи с поглед. - Наистина ли мислите да се местите?

- Не беше много обсъдено - извъртя очи Те, - но сега със сигурност ще заминем за малко и то с теб.

- Да, няма да те оставим сам с тези хора.

- Даже ако искаш, може да тръгнем още днес.

- Днес? - Лоло погледна в посоката, където беше Юкхей. - Твърде скоро е.

- Нали вече ти обясних? - Тейонг сложи ръце на раменете му. - Те те лъжат, Чонло. Не им вярвай. Виж какво ще направим. С Дже ще се обадим да запазим билети и ще...

- Но аз си взех двупосочен - прекъсна го дребното момче.

- Носиш ли го?

Чонло свали малката си раница от гърба и порови в нея, след което намери билета в предния джоб и му го даде.

- Ще го сменим - каза Те, - още утре ще заминем.

- Не съм много сигурен за това.

- Моля те, послушай ме - настоя по-големият. - Знаеш, че не ти мисля злото.

- Знам.