След като Чонло приключи с малкия си багаж, направи нещо за хапване набързо. Имаше още време до започване на смяната му в бара, а навън слънцето вече се бе скрило и приятна хладина влизаше през отворените прозорци. Хапнаха заедно, като неловката атмосфера стана още по-силна. Чонло нямаше желание да говори за каквото и да е, макар другия да опитваше да започне разговор на някаква странична тема.
Усети ръцете на Сънг около кръста си, докато миеше чиниите. При други обстоятелства това би му било приятно, но сега едва не го отблъсна.
- Кога е полета? - попита Джисънг до ухото му.
- Утре сутринта.
- Толкова скоро?
- Да. Не искам да губя време.
- Разбирам. От тук ли ще тръгнеш?
- Не, направо от бара. С Лукас се разбрахме да ме вземе от там.
Джисънг потисна ревността, която го хвана за гърлото. Дори по думите на Чонло онзи тип да му беше братовчед, имаше чувството, че той му го отнема малко по малко.
- Ясно. Може ли да те изпратя до летището?
- Не искам да го правиш.
- Но...
- Ще е по-добре да не идваш. Ще се справя и сам.
- Добре. Щом така си решил, няма да ти се меся.
- Благодаря.
- Позволи ми поне да те закарам до работа тази вечер.
- Няма нужда, Сънг. - Чонло остави последната чиния на сушилника и спря водата, след което си избърса ръцете. Не се дръпна от прегръдката, искаше му се да остане сгушен в него завинаги.
- Моля те. Поне това мога да направя за теб. Не искам да носиш този сак до бара сам.
- Щом толкова настояваш - съгласи се накрая по-малкият.
Джисънг се усмихна леко и го обърна към себе си.
- Благодаря. А ще ми позволиш ли да те целуна сега? - той обхвана бузите му в шепите си и ги погали нежно.
- По-добре недей. - Лоло сведе поглед.
- Моля те.
Когато тъмнокосият видя, че той не прави друг опит да го спре, се приведе леко и сля устните им. Целуна го бавно и плахо, не искаше да го нарани или притиска. Зарадва се, щом Лоло му отвърна и усети ръцете му на кръста си. Дребното момче стисна очи и си каза поне за момента да забрави за ставащото и да се отдаде на любовта си. Да, той беше влюбен до болка в Джисънг, да, би направил всичко за него и в никакъв случай не искаше връзката им да приключи. Но докато не оправеха изведнъж появилите се проблеми, нямаше да издържи да продължават така.
ESTÁS LEYENDO
A demon among men
TerrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...