A demon among men

Глава 27

Джисънг бе легнал под колата и се мъчеше да открие проблема. Жегата не му помагаше особено и само го изнервяше. Наистина не харесваше лятото, не харесваше да се поти при най-малкото физическо усилие и само се молеше този сезон да мине по-бързо.

Чонло нарочно бе станал по-рано, за да могат да се видят и на закуска и това го зарадва до някаква степен. Радваше се, че отношенията им се подобряваха. Беше започнал да си мисли, че има някаква неизвестна във връзката им и усилено се опитваше да я намери и реши, но все не стигаше до там. Сега, когато Чонло го допусна отново до себе си, не можеше да е по-щастлив.

- Джисънг - повика го познат глас и той разбра, че е колегата му.

- Какво?

- Защо вчера те нямаше?

- Взех си почивен ден.

- Да не е станало нещо?

- Не, просто исках да прекарам малко време с половинката си.

- Имаш си приятелка? Не знаех.

- Не е приятелка. Пък и не сме толкова близки, за да го знаеш.

- Не е приятелка? - дочу той учудения му тон. Често му се случваше да долавя този тон.

- Да.

- Гей ли си?

- Това притеснява ли те?

- Не, просто...

Джисънг се засмя.

- Спокойно, няма да ти налетя, ако това си мислиш.

- Не, не. Не исках да кажа това. А и си прав, не сме достатъчно близки. Въпреки това се надявах да се сближим.

- И ти ли си гей?

Колегата му прихна в смях и това го развесели, карайки го да излезе изпод колата и да го погледне закачливо.

- Не, разбира се, че не - другият замаха с ръце, смеейки се все още. - Просто работим заедно от доста време, а не знаем почти нищо един за друг. Мислех, че е нормално да познаваш хората, с които си по цял ден.

- Да, така е - Сънг се съгласи и се изправи. - Тогава нямам против, Дойонг хьонг.

- Супер! - възкликна той. Дойонг бе не много по-голям от него, беше тих и си вършеше работата без да се обяснява много. Също като Джисънг.

- Кажи кога ти е свободно, може да се видим извън работа - предложи тъмнокосият.

- Ами... След работа, предполагам - той отвърна на закачката му.