A demon among men

Глава 42

Джемин паркира колата в началото на гробището до оградата. Пое си дъх и слезе, нямаше какво да му мисли повече. Така или иначе беше дошъл вече, а и видя няколко човека наоколо, затова нямаше от какво да се притеснява. Ако нещо се случеше с него, все някой щеше да го види или чуе. Заключи колата и мина през притворената метална врата, тръгвайки между гробовете. Мястото доста силно го потисна и макар да не виждаше духовете на мъртвите хора тук, можеше да ги усети ясно. По спомен се отправи към гроба на Ронжун, не бе идвал тук от погребението му. Помнеше, че тогава Чонло плака много и нямаше какво да го успокои. Беше преди малко повече от половин година, а сякаш бе станало преди един цял живот.

Продължи да върви, докато накрая не стигна. В тази част нямаше никакви хора и това малко накара да е предпазлив. Не знаеше какво да направи, за да повика духа му.

Спорът с Джено сутринта го бе разгневил, но и жегнал. Защо Джено не разбираше и се държеше така? Джемин имаше избор да не споделя с него тези неща, но въпреки това му казваше всичко. Не искаше да съжалява накрая, наистина не искаше. Щеше да е твърде трудно.

- Ронджун - заговори тихо, - тук съм.

Не се случи нищо, но щеше да почака. Времето беше хубаво и слънцето се бе издигнало високо в небето, светейки му в очите.

- Говори с мен - помоли Нана.

Съвсем леко движение привлече вниманието му и той се наежи. Бледият образ на Ронджун се появи пред него, изглеждаше също толкова напрегнат, но се виждаше по-ясно от снощи.

- Джемин...

- Ронджун! Такова, ъм... Радвам се да те видя, предполагам - той сви рамене.

- Не е сега времето да казваш това.

- Знам, но не измислих друго.

- Съжалявам, че те викнах тук.

- Няма проблем. Какво става? Мислех, че си преминал в Светлината и...

- Не - Джун поклати бързо глава, - не можах, аз... Сенките станаха твърде силни и поглъщат всичко, което идва в този свят.

- Всичко?

- Да.

- Тогава ти как така си тук?

- Крия се. Крия се постоянно, но знам, че ще дойдат за мен скоро.

- Как мога да ти помогна?