A demon among men

Глава 96

Джемин се съсредоточи максимално. Опита да си спомни какво значи да имаш видения, опита да извика познатото усещане и да погледне отвъд мрака под клепачите си. Напълно освободи мислите си, контролираше дишането си, отпусна се и насочи съзнанието си към името на Тейонг. В началото не виждаше нищо друго, освен тъмнина и му се стори трудно да следва нишките на долния свят. После обаче нещата се промениха. Нещо дълбоко в него избухна, той се почувства жив отново и имаше смисъл в това, което правеше. Златните нишки, които го водеха през затъмнените стъкла, го отведоха до светлината в края на пътя. Главата му се изпълни с всевъзможни образи, кой от кой по-объркани, чуваше викове, звуци от битка, дълбок и зловещ глас, който не можеше да сбърка. Всичко се превърна в една експлозия от цветове и форми, размити лица и движения, нищо не беше толкова ясно.

Джено и Джисънг се оглеждаха наоколо, когато масата почна да се тресе. Джемин шепнеше думи на латински, затворил очи, с които искаше да призове нещото с помощта на гривната на Тейонг. Продължаваше да говори и сякаш не забелязваше какво се случва.

Шкафовете на плота почнаха да се отварят, чекмеджетата също и приборите създаваха хаос от шум.

- Това нормално ли е? - притесни се Джено.

- Не.

Свещите на масата угаснаха, застигнати от придошлия вятър. Джемин бе потънал дълбоко в мислите си, после очите му се отвориха рязко, бяха станали чисто бели. Устата му се движеше, думите се лееха от нея и присъствието в стаята вече беше явно. Джисънг чу лаят на Файтър от другата стая, но не му обърна внимание.

- Да го спрем ли? - Джено опита да надвика вятъра.

- Още малко!

Шумът стана непоносим, превърна се в свистене, пращене, а после и в пронизителен писък, така че двамата се принудиха да закрият ушите си. Джемин не помръдваше от мястото си, вперил бледия си поглед някъде в нищото. От очите му започна да капе кръв на малки сълзи, сетне се усили и вече течеше с гъсти пътечки по бузите му.

- Джемин! - изкрещя Джено и въпреки вятъра се добра до него, сграбчвайки ръката му. - Джемин!

- Какво става, мамка му! - завайка се Джисънг и направи същото и с другата му ръка, разтърсвайки го силно. - Стига, Джемин! Спри!

Той дори не го чу, тялото му се разтресе, кръвта продължаваше да капе от очите му. Силна вълна от гърчове обзе нервите му, Джемин се разтресе целия и падна от инвалидната количка. Джено побърза да стигне до него и коленичи на земята, слагайки главата му в скута си.