A demon among men

Глава 30

Чонло чу вратата да се отключва и се зарадва, че Сънг най-после се прибира. Бе отделил цял следобед в опит да направи един сладкиш и се надяваше на другия да му хареса. Изми ръцете си набързо и изтича в коридора, само за да види омърлушения вид на половинката си.

- Джисънг? - повика го плахо той. Сънг си събуваше обувките с гръб към него, извади телефона и портфейла от джобовете си, сетне бавно се обърна. Дребното момче затаи дъх, забелязвайки пребитото му лице. - Господи, Сънг!

Притесни се ужасно много. Лявата скула на тъмнокосият бе посинена, устната му беше сцепена на две места и от носа му явно бе текло кръв. Общо взето гледката беше покъртителна.

- Добре съм - измърмори Джисънг, но не вдигаше поглед към него.

- Какво се случи? - Чонло се приближи разтревожено и протегна ръка, едва докосвайки с пръст бузата му.

- Нищо. Не е важно.

- Как да не е важно?! - сопна се по-малкият. - Кажи ми какво стана. Кой ти причини това?

- Сборичках се с един тип на улицата - излъга той.

- Защо? - Чонло се усъмни.

- Защото закачаше възрастна жена.

Лоло се отдръпна. Не му повярва.

- Бил си при Джемин, нали? - отгатна той. - Затова ме пита за адреса на Джено.

Сънг се усмихна съвсем леко.

- Явно не мога да те излъжа.

- Защо въобще се опитваш да ме лъжеш?

- Защото истината няма да ти хареса.

- И каква е тя? А? Наистина не разбирам защо искаш да ме лъжеш, не можеш ли просто да кажеш?

Не, не мога, помисли си Джисънг. Как би могъл да му каже, че се сби с Джемин заради Донгхюк? Как щеше да посмее да признае подобно нещо, още повече, че Джемин беше напълно прав. Всичко, което каза, беше вярно, но Джисънг не искаше да го приеме. Абсурд.

- Изморен съм, Лоло - въздъхна накрая. Обхвана лицето му в шепите си и го помилва нежно. - Искам да се изкъпя. 

Чонло го изгледа тъжно, но кимна. Нямаше да го насилва да говори.

Малко по-късно, след като Джисънг си взе душ и малко се ободри, двамата седяха в хола и русото момче почистваше раните му.