A demon among men

Глава 14

Чонло поседя на земята известно време, докато дойде на себе си. Пулсът му се успокои, вече не беше толкова изплашен и не усещаше онова заплашително присъствие. Изправи се на изтръпналите си крака, взе хавлията си, увивайки я около себе си, и излезе от банята. Опита се да си спомни къде е оставил телефона си, като накрая успя и го намери из леглото в спалнята. Все още трепереше леко.

Понечи да набере номера на Джисънг, но се спря. Не, не можеше да му се обади. Така само щеше да го притесни, а не искаше това. Джисънг със сигурност би зарязал всичко на минутата, за да се прибере. Помъчи се да намери нечие име в съзнанието си, което би могло да му помогне. В крайна сметка се сетих за Джемин. Но дали беше редно да му се обади сега? Толкова време не се бяха чували, Джемин сигурно не искаше да има нищо общо с тях вече. Дали изобщо щеше да се интересува?

Чонло се укори за тези си мисли. Джемин му бе дал дума, че вече са приятели, как би могъл въобще да си помисли, че на него няма да му пука? Не говореше с Джемин, само защото знаеше за отношенията им с Джисънг и че на Сънг няма да му е много приятно. Но сега се нуждаеше от помощ и имаше само него.

Без да се колебае повече, Лоло набра номера му и долепи телефона до ухото си. Вдигна му се изненадващо бързо.

- Ало? - почти възкликна Джемин, сякаш до сега бе тичал.

- Джемин - поде несигурно той, - здравей. Чонло се обажда.

- Знам, имам номера ти. Всичко наред ли е? 

- Не съвсем...

- Нещо с Джисънг ли е? - веднага изстреля Нана.

- Не. По-скоро с мен. Имам нужда от помощ, можеш ли да дойдеш? Ако не е проблем за теб, разбира се.

- Тръгвам веднага.

Джемин му затвори и това беше знак, че наистина тръгва веднага. Чонло остави телефона до себе си. Да го чуе след толкова време беше някак успокояващо за него. Но Джемин сякаш знаеше, че той ще позвъни, сякаш го очакваше. Въздъхна дълбоко. Не смяташе, че постъпва правилно, като го вика, но в момента не можеше да се справи сам. Шокът беше твърде голям.

Стана, за да се облече, преди Джемин да е дошъл.

***

Джемин чувстваше с всяка клетка на тялото си, че нещо ще се случи. Просто знаеше и целият бе напрегнат, не можеше да си намери място. В мигът, в който телефона звънна, опасенията му се потвърдиха. Още повече и когато видя името на Чонло на екрана. Светкавично излезе от апартамента и се качи в колата си, отпрашвайки към другия квартал. През целият път сърцето му бе свито. От доста време не бе ходил там и сега щеше да е първият път. Защо се вълнуваше толкова, сякаш отива на гости на приятел от училище? Ръцете му трепереха, докато държеше волана. Навън бе адска жега, вече минаваше обяд, а по гърба му пробягаха студени тръпки. Мамка му.