A demon among men

Глава 23

Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Чонло започна работа в бара и разбра, че Янг не се шегуваше, като каза, че има адски много хора нощем. Явно целият град бе решил да купонясва едновременно. Чонло нямаше нищо против, тъй като през това време умът му беше зает и тези няколко часа му даваха неописуемо спокойствие. Сънг беше прав в твърдението си, че ще го оглеждат, но това с нищо не го притесняваше. Все пак беше работил в този бар и преди да познава Джисънг, така че просто трябваше да свикне отново на това.

Харесваше му оживената обстановка, смеха на почти пияните тийнейджъри и разговорите със случайни непознати, които си изливаха душата пред него. И понякога питиетата. ЯнгЯнг работеше редом с него, както и Мийон, която си умря от радост да го види отново. Макар в работното време да нямаха много възможност да говорят, си открадваха по няколко секунди зад бар плота, докато беше спокойно.

Всичко бе наистина много хубаво и Чонло се върна две години и половина назад, когато за пръв път дойде в този град. Тогава не очакваше никое от нещата, които му се случиха, не си бе и мислил, че ще се влюби така силно или пък ще загуби единственият член на семейството си, който беше до него. Имаше и моменти, в които предпочиташе всичко да си остане така, както е сега. Дори не беше сигурен, че иска да връща спомените си. Страхуваше се какво крие миналото за него и беше по-добре да не научава.

- Върви да потанцуваш - подкани го ЯнгЯнг, когато нямаше чак толкова много работа.

- О, не - Чонло бързо поклати глава.

- Възползвай се, докато още не са си изпили питиетата - настоя Янг и го избута встрани. - Хайде.

- Не искам да ходя сам там! - сопна се Лоло притеснено.

- Е, явно трябва да дойда с теб - Янг въздъхна драматично и остави кърпата, с която забърсваше чашите, на плота, обръщайки се към колежката им: - Сега идваме!

- Вървете, вървете! - Мийон им помаха и те тръгнаха към дансинга. Музиката беше оглушителна, нищо друго не се чуваше и земята вибрираше под тях. Първоначално Чонло се движеше малко свенливо, но виждайки как приятеля му се забавлява, се отпусна малко.

Съвсем скоро двамата танцуваха енергично в средата на залата и бяха доста добри. Чонло никога преди не си бе позволявал подобно нещо на работа и дори съжаляваше за това. Беше отпускащо и определено му хареса. Янг сграбчи ръцете му, движейки ги в такт с неговия ритъм. Всеки около тях танцуваша и се забавляваше, усмихваше се и надигаше чашата си с алкохол, без да мисли за нищо друго. Тук тревогите не съществуваха и сякаш имаше цяла вечност, преди слънцето да се покаже.