Джисънг се почувства неудобно от няколкото чифта очи, които се впиха в него, щом влезе в стаята. Освен мъжа, в къщата имаше още жена, вероятно съпругата му, по-възрастна дама, както и момче, около тринадесет годишно.
- Здравейте - поздрави го несигурно възрастната жена.
- Добър ден - отговори Джисънг, не знаеше какво друго да направи.
- Моля, седнете - мъжът, с когото говори до преди малко, му посочи към дивана. Младата жена стана от мястото си и излезе от стаята, без да казва и дума. Джисънг, прекалено смутен от погледите им, реши да седне, вместо да стърчи насред стаята. Хола не беше голям и мебелите бяха малко сбити. Дамата седеше в един фотьойл от едната страна на не толкова големия диван и имаше угрижен вид. Тийнейджърът пък бе седнал в другия край на дивана, сгънал крака под себе си и също не му беше кой знае колко забавно.
Не след дълго младата жена се върна, слагайки поднос с чаши с чай на ниската дървена масичка. Дебелите завеси почти изцяло закриваха прозорците и вътре бе сравнително тъмно. Джисънг не посмя да посегне към чая.
- Ще ми обясните ли какво се случи? - попита вместо това и сложи ръце в скута си.
- Преди около три месеца - поде мъжът, - се нанесохме тук. Наложи се да напуснем предишната ни квартира, защото не събираше всички ни. Майката на съпругата ми - той визираше възрастната жена - заживя при нас, тъй като има здравословни проблеми и станахме твърде много. Решихме да се преместим и това място не бе особено скъпо.
- Как разбрахте, че се случва нещо? - Джисънг ги огледа един по един.
- Първият месец всичко беше наред - този път съпругата отговори. - Нямаше никакви признаци за каквото и да е.
- След това обаче - добави мъжът, - дъщеря ни започна да се държи странно.
- Дъщеря ви? - Сънг повдигна вежда. Сред присъстващите нямаше момиче.
- Да. Първо се отдръпна от нас, после се затваряше в стаята си. Спря да ходи на училище с времето и няколко пъти я чухме да говори с някого, докато е сама. Накрая не искаше повече да общува с нас и сякаш имаше въображаем приятел при себе си. С жена ми решихме, че е просто фаза, тъй като тя е на девет. Знаете, че всички деца си говорят сами понякога.
Двамата съпрузи стояха прави насред стаята.
- В какво се състои ставащото? - Джисънг опита да не се поддава на мрачното настроение в помещението.
YOU ARE READING
A demon among men
HorrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...