A demon among men

Глава 16

Джисънг реши да се прибере по-рано от работа, тъй като нещо го притесняваше. А и искаше по-бързо да види Чонло и да му разкаже за събитията от миналата нощ. Само че това, което свари, щом се прибра, не му хареса особено. Джемин беше в апартамента му. Какво изобщо търсеше тук?

Чонло се напрегна, виждайки размяната на погледите им. Нито единия нямаше да отстъпи и това беше ясно.

- Сънг - каза той тихо, - идваш си по-рано.

- Да - Джисънг не отделяше очите си от бившия си приятел, - приключих с работата и реших да се прибера.

- Разбирам.

- Какво правиш тук? - този въпрос беше отправен към Джемин.

- Просто наминах - заговори равно Нана. Не искаше да издава колко сломен е в момента. Джисънг го гледаше почти с омраза.

- Наминал си? - Сънг повдигна вежда. - Докато ме няма? 

- Да. Има ли проблем?

- Никакъв.

Джисънг прекрачи прага и събу обувките си, след което мина покрай него и се скри в кухнята.

Чонло погледна извинително към русото момче.

- Съжалявам - измърмори той, - не знаех, че ще се прибере сега.

Джемин поклати глава и разроши косата му.

- Не се тревожи. Предполагах, че ще се случи нещо такова.

Чонло го изпрати и му се усмихна смутено.

- Благодаря ти, че дойде.

- Аз благодаря, че ме потърси. Няма да имам нищо против да се видим отново.

- Аз също. Ще ти се обадя тогава.

Джемин кимна и погледна над рамото му, сякаш чакаше другия да се покаже. Поне за секунда. Не го бе виждал от толкова време, а сега се почувства като нищожество. Джисънг никога преди не го бе гледал по този начин.

След като той си тръгна, Чонло затвори и заключи вратата и ахна, когато се обърна. Джисънг стоеше срещу него и определено не изглеждаше доволен.

- Ще му се обадиш, а?

- Да. Какво лошо има?

- Какво търсеше той тук, Чонло? Защо беше дошъл?

- Ти сам го попита и той ти отговори. Какво повече искаш?

- Мислех, че знаеш, че не искам да го виждам.