A demon among men

Глава 94

Джисънг намръщено наблюдаваше Тейонг, който се бе свил в леглото. Застанал на прага на вратата, той го гледаше тихо. Притесняваше се за приятеля си.

- Каза, че съм го нападнал - обясни Джехьон, щом се върна при него в кухнята. - Видял ме как насочвам ножа към него и го стискам за гърлото, щял съм да го удуша.

- А така ли беше?

- Моля?! Не! - възкликна Дже.

- Направи ли онези шишета?

- Да. Върнах бутилките под мивката.

Джисънг отиде до шкафа, отвори го, извади едно шише и го подаде на Джехьон.

- Какво? - не разбра той.

- Отпий.

- Джисънг, не съм обладан.

- Пий. Трябва да съм сигурен.

Джехьон извъртя очи, грабна бутилката от него и отпи голяма глътка. Затвори капачката и демонстративно я тресна на масата.

- Виждаш ли? Не бих го наранил.

- Трябва и той да опита.

- Какво правеше този нож в гардероба ти, Сънг? - той го погледна съмнително.

Джисънг се допря до плота, беше си взел ножа от другия.

- Взех няколко оръжия за всеки случай.

- Оръжия? - ококори се Дже.

- Чисто сребро - той му посочи ножа. - Може да убие по-слаб демон и да го върне обратно в Ада.

- А какви са другите оръжия, които спомена?

- Два пистолета и още един нож.

- И с какво пушкалото ще ти помогне срещу духче? - Джехьон повдигна вежда въпросително.

- Не са с куршуми, Дже. Пълни са с каменна сол.

- От къде знаеш, че ще свърши работа?

- Не знам. Видях го в един филм.

- Филм? - зяпна той. - Това да не ти е игра?

- Защо пък, може и да подейства - тъмнокосият сви рамене. - А и не искам да се изправям пред този демон с голи ръце. Ако не свършат работа, поне ще знам, че не съм стоял като статуя по средата на стаята.

- Демон?

- Ронджун.

Дже сви устни в права линия.

- Имам чувството, че скоро ще направи нещо - замисли се Джисънг - и това не ми харесва.