A demon among men

Глава 70

Тейонг в последния момент се отказа, когато стигнаха до въпросното място, затова Джисънг отиде сам. Мислеше си, че ще може да се справи с това, но явно още му беше твърде рано.

Слънцето се изкачваше високо в небето с всяка изминала минута, на него му беше горещо, въпреки пуснатия климатик в колата. Събра смелост да погледне към малката свита между две други къща и нещо в него се сви. Върна се назад във времето, в главата му се разиграха онези случки от миналото. Спомни си какво бе чувството да не можеш да контролираш тялото си, да крещиш в агония и никой да не те чува. Все още не можеше да си прости, че тогава нарани Джехьон. Мразеше тази част от себе си и може би никога нямаше да го забрави.

Преди да спре, се гмурна по-дълбоко в спомените си. Ясно видя себе си, напълно обезумял, да левитира из мазето, където Джисънг, който тогава още не познаваше толкова добре, се мъчеше да му помогне и да извърши екзорсизъм. Видя изплашената си майка, която избяга от помещението след предупреждението на Сънг, видя и баща си, който я изведе на сила от там. Чуваше собствените си писъци, гърдите му се стегнаха и нещо почваше да го задушава. Помнеше усещането душата му да изчезва малко по малко, поглъщана от всички мрачни чувства, които някой някога можеше да изпита. Всичките наведнъж го удариха и се вляха в него.

После видя и Джехьон. Джехьон, който обичаше толкова много. Бяха минали едва няколко месеца от началото на връзката им, но той изпитваше чувства към него много преди това. Джехьон дойде там, разбрал какво се случва, дойде, за да му помогне. Тейонг нямаше да забрави как той се опитваше да го прегърне и усмири, още чуваше шепота му в ухото си, успокоителните му думи, топлите му ръце и отчаянието в очите му. Нямаше да забрави и как най-хладнокръвно демонът го накара да грабне онзи нож. Как го заби в плътта му. Джехьон не помръдна. Държеше го в обятията си, сякаш от стомаха му не стърчеше нож. Продължаваше да му говори, да му казва, че го обича.

Сепна се, когато вратата на колата се отвори. Джисънг се беше върнал.

- Ще трябва утре да дойда пак - каза той някак изморено, сетне забеляза изражението му. - Хьонг, добре ли си?

Тейонг дишаше тежко, сякаш не му достигаше въздух. Усещането беше по-силно от него и го накара да се свие в седалката.

- Какво има? - притесни се Джисънг и сложи ръка на бедрото му. - Случи ли се нещо? Тейонг, кажи ми!