A demon among men

Глава 104

Тримата следяха арузерията с очи. Тя сякаш също ги гледаше и се обърна изцяло към колата.

- Какво ще правим сега, умнико? - подхвърли Джисънг, стомахът му се беше свил.

- Ако останем тихи, ще ни подмине - отвърна Лукас и бавно изключи двигателя, поемайки си дъх.

- И ще стоим тук? - учуди се Джехьон.

- Какво друго предлагаш? - озъби се Юкхей.

- Да я убием - предложи Джисънг.

- Луд ли си? По-вероятно е тя да убие нас.

- Не изглежда много голяма.  А и щом до сега не ни нападна, предполагам, че е неопитна и слухът й не е развит.

- Не може да се оставяме на предположения - въздъхна Лукас.

- Останете в колата. - Непознатият глас накара Джисънг да подскочи. Той се завъртя рязко, виждайки духът на задната седалка, който бе до Джехьон.

- Какво има? - не разбра Дже.

- Не се шашкай, но точно до теб седи дух.

- Тук? - той рязко размаха ръка на мястото до себе си.

- Това не е забавно - измърмори духът. Беше млада жена с черна коса и впити в тялото дрехи, вероятно секретарка.

- Коя си ти? - попита Сънг.

- Какво значение има? Ако излезете навън, ще го втасате.

- С кого говориш? - Лукас също се обърна, но не видя нищо.

- Какво можем да направим? - Джисънг напълно игнорира въпроса му.

- Вие нищо, но ние можем да го разсеем - усмихна се жената.

- Вие?

- Тук е пълно с призраци, скъпи - отбеляза тя. - Няма да е лошо после да ни върнеш услугата.

- Какво искате?

- Нищо особено. Просто да убиеш тези, които убиха нас, но това няма да стане, ако с тази арузерийка тук се гледате цял ден. А и, също така, да потърсиш близките ни и да...

- Да, досещам се - прекъсна я той.

- Много си наперен - тя скръсти ръце.

- Имам опит.

Джисънг се огледа и да, тя имаше право. Наоколо се разхождаха около стонина духа, всичките различни. Някои бяха строители в униформи, други - бизнесмени, трети - съвсем обикновени хора, носещи пазарски чанти. Всеки от тях явно бе намерил смъртта си в този квартал след разпространението на чудовищата.