Дзилин, Китай
- Юкхей! Къде се губиш?! - женският глас се разнесе из къщата. След малко тропането по стълбите издаде идването на момчето, което беше помъкнало куфар след себе си.
- Тук съм! - възкликна той и едва не се препъна в краката си. Възрастната жена го гледаше укорително.
- Още един полет няма да изпуснеш - смъмри го тя. - Трябва да тръгваш.
- Знам, бабо, знам.
Лукас се огледа в малкия хол да не би да е забравил нещо, сложи слънчевите си очила на главата и се запъти към коридора. Обу маратонките си и прибра ключовете си в джоба.
- Нали знаеш защо отиваш? - жената го последва бавно.
- Да, говорихме го сигурно десет пъти.
- Знам ли те, какъвто си разсеян - подметна тя иронично.
- Не е вярно.
- Не спори с мен. Помни, момчето трябва да почне да се съмнява.
- Разбрах, бабо.
- Нищо не си разбрал - тя метна с ръка. - И предния път така каза и какво стана? Той те помисли за откачен преследвач и дори не те послуша.
- Мен ли обвиняваш сега?
- Да.
- Много си жестока.
Жената се намръщи и го перна с дървения си бастун.
- Тръгвай! - заповяда тя. - И се обади като стигнеш, да не би да си се загубил.
- Е, не съм чак толкова зле.
След като се увери, че си е взел всичко, Лукас излезе от къщата. Надяваше се този път нещата да се получат.
***
Сеул, Ю. Корея
Минаха няколко дни от случилото се. Чонло нямаше повече кошмари или подобни инциденти в банята, докато лошите сънища на половинката му продължиха. Даде си малко време, преди да се реши да говори с него. Не разбираше защо Джисънг не споделя кошмарите си с него, той искаше само да му помогне. Или поне да бъде близо до него, за да може Сънг да усети подкрепата му.
- Какво ще правиш днес? - попита го Сънг една сутрин по средата на закуската.
- Мисля по-късно да отида в бара.
- В бара?
- Където работех преди. Надявам се Сиченг да се съгласи да ме вземе отново.
YOU ARE READING
A demon among men
HorrorHelp me to save him - part 2 След като са преборили демона, Чонло и Джисънг започват да живеят съвсем нормален живот. Мъката на Чонло е все още голяма, но той се опитва да продължи напред. Намерили са опора един в друг и сега за тях няма нищо по-ва...